EN 14617 Агломерирани каменни изделия - Методи за изпитване

Европейският стандарт „EN 14617 Агломерирани каменни продукти - Методи за изпитване“ се състои от редица подраздели, публикувани под едно и също заглавие. А именно,

• Стандартът „EN 14617-1 Част 1: Определяне на привидната плътност и водопоглъщане“ описва метод за определяне на привидната плътност и водопоглъщането на агломерирани каменни продукти. За целите на този стандарт, видимата плътност е съотношението между масата и видимия обем, съдържащ се върху външната повърхност на тялото. Водопоглъщането е максималното количество вода, абсорбирано от материала, когато е потопен в дейонизирана вода при стайна температура и налягане и се изразява като процент от сухата маса на пробата.
• Стандартът EN 14617-2 Част 2: Определяне на якостта на огъване (огъване) описва метод за определяне на якостта на огъване (съпротивление на огъване) на плоски продукти от агломериран камък под концентрирано натоварване. Принципът на този метод е да се постави проба в два цилиндъра и да се натовари постепенно в средата. Измерва се натоварването на скъсване и се изчислява якостта на огъване.
• Стандартът „EN 14617-3 Част 3: Връзки и свързани устройства“ описва графични символи за функционални връзки в диаграми, механични връзки, тръбопроводи и свързани устройства, като например свързващи съединения, ISO портове, клеми, бързоосвобождаващи се съединения и конектори. Стандартът ISO 81714-1 се прилага за основните правила за създаване и прилагане на графични символи в диаграми. За общ преглед на стандарта ISO 14617, информация относно създаването и използването на номера на записи за идентифициране на графични символи, използвани в диаграми, правила за представяне и приложение на тези символи и примери за тяхното използване и приложение, се прилага ISO 14617-1.
• Стандартът „EN 14617-4 Част 4: Определяне на устойчивост на абразия“ описва метод за определяне на устойчивостта на абразия на агломерирани каменни изделия. Този метод на изпитване се основава на остъргване на горната повърхност на агломерирана каменна проба с помощта на абразивен материал при стандартни условия. Абразивът, необходим за този тест, е корунд (бял стопен алуминиев оксид, т.е. алуминиев оксид) с размер на зърната F8486 съгласно стандарта ISO 1-80. Този продукт не трябва да се използва повече от три пъти.
• Стандартът „EN 14617-5 Част 5: Определяне на устойчивост на замръзване и размразяване“ описва метод за оценка на ефекта от циклите на замръзване и размразяване върху агломерирани камъни. Този стандарт включва разпоредби за провеждане на технологично изпитване за оценка на влиянието на циклите на замръзване и размразяване върху якостните свойства на камъка при огъване. Принципът на този метод на изпитване е да се определи съотношението между якостта на огъване на пробите след 25 цикъла на замразяване и размразяване и якостта на огъване на незамразени проби. Цикълът на замразяване и размразяване включва фаза на замразяване, при която наситена с вода проба се зарежда във фризер (температура минус 20 градуса плюс/минус 5 градуса), и фаза на размразяване, при която замразена проба се потапя във вода от чешмата (температура 20 градуса плюс/минус 5 градуса).
• Стандартът „EN 14617-6 Част 6: Определяне на устойчивост на термичен шок“ описва метод за оценка на възможните промени в агломерирани камъни под влияние на внезапни температурни промени (термичен шок) чрез потапяне в гореща вода. След изсушаване до постоянна маса при 40 градуса плюс/минус 5 градуса, пробите се подлагат на последователни цикли, всеки от които се състои от термичен шок при 70 градуса плюс/минус 5 градуса, последван от незабавно потапяне във вода при 15 градуса плюс/минус 5 градуса. След 20 цикъла пробите се проверяват визуално и се сравняват с референтната проба, като се записват всички видими промени. Накрая, промените в масата и якостта на огъване на пробите след 20 цикъла се определят чрез сравняването им със стойностите на референтни проби от същото количество. Избраната тестова температура от 70 градуса е за подови и стенни приложения.
• Стандартът „EN 14617-7 Част 7: Основни механични компоненти“ описва графичните символи в диаграмите:
  • Механични елементи като тежести, пружини, съединители и спирачки
  • Елементи на тръбите и каналите, като например ограничители, дюзи и вентилационни отвори
  • Устройства за съхранение, като резервоари, съдове под налягане и газови бутилки

Стандартът ISO 81714-1 се прилага за основните правила за създаване и прилагане на графични символи в диаграми. За общ преглед на стандарта ISO 14617, информация относно създаването и използването на номера на записи за идентифициране на графични символи, използвани в диаграми, правила за представяне и приложение на тези символи и примери за тяхното използване и приложение, се прилага ISO 14617-1.

• Стандартът „EN 14617-8 Част 8: Определяне на съпротивлението на закрепване (анкерен отвор)“ описва метод за изпитване за определяне на натоварването на разрушаване в анкерния отвор на агломерирани каменни плочи, използвани като облицовка или облицовка в сгради. Този метод се състои в прилагане на сила, перпендикулярна на повърхността на пробата, посредством дюбел, предварително поставен в отвор, пробит от едната страна на пробата, и измерване на натоварването на разрушаване на пробата.
• Стандартът „EN 14617-9 Част 9: Определяне на удароустойчивост“ описва метода за определяне на удароустойчивостта на агломерирани плоски каменни изделия. Ударната якост се определя от времето, необходимо на сферична стоманена топка да бъде изпусната от определена височина, докато пробата се счупи.
• Стандартът „EN 14617-10 Част 10: Определяне на химическа устойчивост“ описва метод за определяне на химическата устойчивост и устойчивостта на петна на агломератни камъни с полирана повърхност след продължителен контакт с химични вещества. Трябва да се отбележи, че агломерираните камъни, съдържащи агрегати от калциев карбонат, са чувствителни към всякаква киселинна атака.

Устойчивостта на химическо въздействие е свойството, което описва поведението на подово или стенно покритие при контакт с химически агресивни вещества, които имат потенциал да реагират със самата повърхност и по този начин да я ерозират, да проникнат трайно в нея или по някакъв начин да променят видимия ѝ вид. Разрушителният ефект на агресивен химикал може да има два различни ефекта:

• Реален химичен ефект, при който промяната на повърхността се причинява от химическа реакция между агресивното вещество и някои компоненти на повърхността.
• Физическо абсорбиращо действие, което води до проникване на атакуващия агент в повърхността и по този начин прави отстраняването му изключително трудно или невъзможно.

И двете действия могат да включват промяна във видимия вид на повърхността на химически атакувания материал, но само в първия случай повредата може да доведе и до промяна във физичните и механичните свойства на материала.

• Стандартът „EN 14617-11 Част 11: Определяне на коефициента на линейно термично разширение“ описва метод за изпитване за определяне на коефициента на линейно термично разширение на агломерирани камъни, използвани за вътрешни или външни подови настилки или стени в сгради. Принципът за определяне на коефициента на линейно термично разширение се състои в измерване на промяната в дължината на агломерирана каменна проба по време на промяна на температурата. Промяната на температурата се постига чрез нагряване или охлаждане на пробата чрез програмиран цикъл. Подходящ дилатометър измерва разширението или свиването на пробата спрямо първоначалната ѝ дължина.
• Стандартът „EN 14617-12 Част 12: Определяне на размерната стабилност“ описва метода на изпитване, който се използва за определяне на размерната стабилност и кривината на агломерирани камъни при контакт с вода. Този стандарт се прилага за агломерирани камъни, предназначени за полагане върху стени и подове с лепило. Тестът се провежда главно за класифициране на материала според степента на чувствителност към вода и за избор на подходящо лепило за правилното полагане на агломератни камъни.

Принципът на този метод е да се измери вертикалното изместване на ъгъл на плочката, като се използва мокър филц, поставен върху гърба на агломератния камък, като по този начин се симулира контакт с вода. Серия сензори измерват деформацията, причинена от влагата, отделена от плата.

• Стандартът „EN 14617-13 Част 13: Определяне на електрическо съпротивление“ описва метод за определяне на съпротивлението на изолацията при постоянен ток, повърхностното съпротивление и специфичното съпротивление, както и съответната електрическа проводимост и проводимост на проби от агломерирани каменни продукти, които отговарят на определението, посочено в стандарт EN 14618. Тези продукти обикновено се изработват от каменни агрегати, свързани със смола и пълнител, или цимент и вода (пастообразни компоненти), или полимерна/циментова смес и свързани с тях добавки (армировъчни влакна, електроизолационни/проводими пълнители и други подобни). Съпротивлението/проводимостта може да се използва и като индиректна мярка за някои свойства на агломерирани каменни продукти.

Съпротивлението/проводимостта на събрана скална проба се оценява чрез измерване на потока на постоянен ток (DC) през пробата при определени условия чрез подходящи електродни системи. Съпротивлението/проводимостта трябва да се изчисли от размерите и формата на пробата и електрода.

• В стандарта „EN 14617-15 Част 15: Определяне на якостта на натиск“ е описан метод за определяне на якостта на натиск на агломерирани камъни. След механична подготовка на повърхностите или, ако е необходимо, запечатване, пробите се поставят върху плочата на изпитвателна машина и се центрират. Прилага се равномерно разпределено натоварване, което непрекъснато се увеличава до настъпване на повреда.
• В стандарта „EN 14617-16 Част 16: Определяне на размери, геометрични свойства и качество на повърхността на модулни плочки“ са обяснени методите за определяне на размерните свойства (дължина, ширина, дебелина, гладкост на ръбовете, правоъгълност, гладкост на повърхността) и качеството на повърхността на модулни плочки от агломериран камък. За целите на този стандарт, модулна плочка се отнася до агломерирано каменно парче със стандартни размери, обикновено с дебелина 12 мм. При извършване на тестове, двете страни на тестваната плочка се измерват с точност от 5 мм, на 0,1 мм от ъглите.

Нашата организация, която от години се стреми да подкрепя бизнеса от всеки сектор с широк спектър от тестове, измервания, анализи и оценки, разполага със силен екип, който следи отблизо развитието в света в областта на науката и технологиите и непрекъснато се усъвършенства. В този контекст, на предприятията се предоставят и услуги за тестване в съответствие със стандарта „EN 14617 Агломерирани каменни продукти - Методи за тестване“.