ISO 3651 Определяне на устойчивостта на неръждаеми стомани на междукристална корозия

Стандартът „ISO 3651 Определяне на устойчивостта на неръждаеми стомани на междукристална корозия“, публикуван от Международната организация по стандартизация (ISO), се състои от редица подраздели, публикувани под едно и също заглавие. А именно,

Стандартът „ISO 3651-1 Част I: Изпитване за корозия в азотно-кисела среда чрез измерване на загубата на маса (тест на Хюи)“ описва метод за определяне на устойчивостта на аустенитни неръждаеми стомани на междукристална корозия в азотно-кисела среда чрез измерване на загубата на маса (тест на Хюи). Този стандарт също така определя целите, които могат да бъдат определени за теста.

Този метод е приложим само за аустенитни и феритно-аустенитни (дуплексни) неръждаеми стомани, доставяни под формата на валцовани или ковани продукти, тръби и отливки и предназначени за употреба в силно окислителна среда (напр. относително концентрирана азотна киселина). Като цяло, тестът на Хюи не трябва да се използва за марки, съдържащи молибден, освен ако тестваният материал ще се използва в азотна киселина.

Резултатът от теста за корозия е строго валиден само за корозивната среда, използвана в теста. Той предоставя основа за прогнозиране на устойчивостта на междукристална корозия, но не може да се използва за проверка на устойчивостта на други форми на корозия (като обща корозия, точкова корозия, корозия под напрежение). Потребителят трябва да адаптира посочения тест за корозия към употребата, за която ще бъде използвана сплавта. В никакъв случай този тест не трябва да се счита за абсолютна мярка за качеството на сплавта.

Това изпитване за междукристална корозия може да има една от следните цели. Ако поръчката уточнява това изпитване за корозия, целта на изпитването трябва да бъде посочена по време на поръчката.

Проверка на присъщата устойчивост на сплавта на междукристална корозия: Тази проверка е валидна само за аустенитни марки стомана, специално произведени за устойчивост на междукристална корозия в силно окислителни среди. Пробата се изследва след термична обработка за сенсибилизация.
Изследване на ефективността на процеса на разтваряне: Това изследване се провежда само върху тънки продукти, за които скоростта на охлаждане може да бъде достатъчно бърза. Пробата се изследва във вида, в който е доставена на потребителя, без термична обработка за сенсибилизация.

По принцип, при провеждане на изпитването, подготвено изпитвано парче се претегля, след което се потапя в кипящ разтвор на азотна киселина за 48 периода от по 5 часа. Критерият за оценка на резултата от теста е загубата на маса, определена чрез претегляне след всеки период.

Стандартът „ISO 3651-2 Част 2: Феритни, аустенитни и феритно-аустенитни (дуплексни) неръждаеми стомани - Изпитване за корозия в среди, съдържащи сярна киселина“ описва методи за определяне на устойчивостта на феритни, аустенитни и феритно-аустенитни (дуплексни) неръждаеми стомани към междукристална корозия в среди, съдържащи сярна киселина. Този стандарт също така определя целите, които могат да бъдат определени за теста.

Методите за изпитване, включени в този стандарт, са:

Метод А: Тест с 16% сярна киселина/меден сулфат (тест на Монипени-Щраус)
Метод Б: Тест с 35% сярна киселина/меден сулфат
Метод C: Тест с 40% сярна киселина/железен сулфат.

Тези методи са приложими за неръждаеми стомани, доставяни под формата на ляти, валцовани или ковани продукти и тръби, предназначени за употреба в слабо окисляващи киселинни среди (напр. сярна киселина, фосфорна киселина). Освен ако не е посочено друго в продуктовия стандарт, методът, който ще се използва, A, B или C, е предмет на споразумение между участващите страни. Приложението към този стандарт включва примери за прилагането на трите метода върху неръждаеми стомани (Приложение А).

Резултатът от теста за корозия е строго валиден само за корозивната среда, използвана в теста. Той предоставя основа за прогнозиране на устойчивостта на междукристална корозия, но не може да се използва за проверка на устойчивостта на други форми на корозия (като обща корозия, точкова корозия, корозия под напрежение). Потребителят трябва да адаптира посочения тест за корозия към употребата, за която ще бъде използвана сплавта. Тези тестове в никакъв случай не трябва да се считат за абсолютна мярка за качеството на метала.

Това изпитване за междукристална корозия може да има някоя от следните цели:

Проверка на присъщата устойчивост на стоманата на междукристална корозия: Тази проверка е валидна само за нисковъглеродни стомани (не повече от 0,03 процента въглерод) и стабилизирани стомани, специфицирани за устойчивост на междукристална корозия. Металът се изследва след термична обработка, която може да бъде термична обработка за сенсибилизация или заваряване за сенсибилизация.
Изследване на ефективността на процеса на разтваряне: Това изследване се провежда само върху тънки продукти, за които скоростта на охлаждане може да бъде достатъчно бърза. От интерес само за стомани, които не са описани по-горе. Металът се изследва във вида, в който е доставен на потребителя, без термична обработка за повишаване на чувствителността.

Стандартът „ISO 3651-3 Част 3: Изпитване за корозия на феритни неръждаеми стомани с ниско съдържание на хром“ специфицира определянето на чувствителността към междукристална корозия на феритни неръждаеми стомани с ниско съдържание на хром (по-малко от 16 процента хром, по-малко от 0,3 процента никел, по-малко от 0,3 процента титан и по-малко от 0,3 процента ниобий, по-малко от 0,3 процента (титан + ниобий по атомно тегловно съотношение)) при изпитване с 0,5 процента сярна киселина/меден сулфат. Този стандарт също така определя целите, които могат да бъдат определени за теста.

Този метод е приложим за неръждаеми стомани, доставяни под формата на валцовани листове и заварени тръби и предназначени за употреба в слабо окисляващи киселинни среди. Резултатът от теста за корозия е строго валиден само за корозивната среда, използвана в теста. Той предоставя основа за прогнозиране на устойчивостта на междукристална корозия, но не може да се използва за проверка на устойчивостта на други форми на корозия (като обща корозия, точкова корозия, корозия под напрежение). Важно е потребителят да адаптира посочения тест за корозия, когато се използват стомани. Този тест по никакъв начин не се счита за абсолютна мярка за качеството на метала.

При провеждане на изпитването, по принцип, изпитваните образци трябва да се подготвят, както е посочено в този стандарт, в зависимост от целта на изпитването и споразумението между доставчика и купувача. Дебелината на изпитвания образец може да бъде същата като на оригиналните образци. Препоръчва се проба с обща повърхност между 5 cm² и 2 cm². Заварената зона трябва да включва зоната, засегната от топлина, и незасегнатия основен метал.

Нашата организация, която от години се стреми да подкрепя бизнеса от всеки сектор с широк спектър от тестове, измервания, анализи и оценки, разполага със силен екип, който следи отблизо развитието в света в областта на науката и технологиите и непрекъснато се усъвършенства. В този контекст, на предприятията се предоставят и услуги по изпитване в съответствие със стандарта „ISO 3651 Определяне на устойчивостта на неръждаеми стомани на междукристална корозия“.