Стандартът „ASTM D1434-23 Стандартен метод за изпитване за определяне на свойствата на газопропускливост на пластмасови филми и листове“, разработен от Американското дружество за изпитване и материали (ASTM), описва манометричен метод за определяне на стационарната скорост на пропускане на газ през пластмаси под формата на филми, листове, ламинати и хартии или тъкани с пластмасово покритие. Този метод на изпитване позволява определянето на:
За целите на този стандарт се прилагат следните термини и определения:
При тестване пробата се монтира в газопреносна клетка, създавайки затворена полубариера между двете камери. Едната камера съдържа тестовия газ под определено високо налягане, а другата камера приема пермеатния газ под по-ниско налягане. Камерата с ниско налягане първоначално се евакуира. След евакуация, камерата с ниско налягане се оставя да натрупа проникващия тестов газ. Преминаването на газ през изпитваната проба се определя чрез наблюдение на наклона на нарастващото налягане с течение на времето.
Тези измервания дават полуколичествени оценки на газопроводимостта на отделни чисти газове през филми и листове. Съотношението на измерените стойности с всяка специфична употреба, като например защита на опаковано съдържание, трябва да се определи опитно. Скоростта на газопренос се влияе от условия, които не са конкретно споменати в тези тестове, като например съдържание на влага, съдържание на пластификатор и нееднородност. Тези тестове не включват никакви разпоредби за тестване на уплътнения, които могат да бъдат включени в приложенията за опаковане. Тестовете се извършват с газ с 0 процента промяна на влажността.
За да се намалят опасенията от отделяне на газове от материала (като например абсорбирани водни пари или разтворители), всички изпитвани образци се кондиционират в ексикатор при 618 градуса плюс/минус 21 градуса в съответствие с ASTM D48-23 за изпитвания, при които се изисква кондициониране, поне 2 часа преди изпитването, върху калциев хлорид или друг подходящ десикант.
Могат да се използват алтернативни методи за кондициониране на пробите, ако тези условия са описани в доклада. Например, алтернативно кондициониране би било поставянето на пробата в кутия за почистване, за да се отстрани абсорбираната влага или разтворители.
За изпитване при околна температура, температурата на клетката трябва да се контролира на 23 градуса плюс/минус 2 градуса. За устройства, способни да контролират температурата на клетката, трябва да се използва толеранс от плюс/минус 1 градус.
Описаните методи за изпитване и използваните техники за вземане на проби от партида материал, който ще бъде тестван, трябва да зависят от вида на търсената информация. Трябва да се внимава пробите да са представителни за условията по цялата ширина и дължина на ролките фолио. „ASTM D1898-68(1989) Стандартна практика за вземане на проби от пластмаси“ гласи, че при вземане на проби от голямо количество материал, трябва да се тестват достатъчен брой проби, за да се гарантира, че информацията е представителна за партидата или друг размер на партидата, която се тества.
При провеждане на теста, пълнителят с подходящ обем се поставя в камерата за ниско налягане. В камерата с ниско налягане се поставя филтърна хартия. Върху уплътняващата повърхност на камерата за ниско налягане, която е в контакт с пробата, се нанася тънък и равномерен слой вакуумна грес. Трябва да се избягва прекомерното натрупване на мазнина, тъй като тя може да попадне върху филтърната хартия и да намали площта на експозиция на скоростта на предаване.
Кондиционираната проба се поставя в камера с ниско налягане и се проверява за набръчкване или разхлабване. Набръчкването на пробата може да причини изтичане от камерата, а слабо монтираната проба ще има по-голяма повърхност. И двете могат да доведат до фалшиви резултати от теста.
О-пръстенът и уплътнителната повърхност във високонапорната камера се намазват леко с грес и след това внимателно се поставят върху пробата и се закрепват на място с равномерен натиск, за да се осигури вакуумно-херметично уплътнение.
Вакуумната помпа се стартира и околният въздух се изпуска от системата на камерата за ниско налягане, след което камерата за високо налягане се евакуира. Когато налягането на изпускания въздух достигне 26 Pa или по-малко, съответният клапан се затваря и вакуумната помпа спира. Времето, необходимо за евакуиране на системата, зависи от обема на системата и отделянето на пробния газ.
Ако налягането в камерата за ниско налягане се повиши незабавно, това може да е индикация за теч или че е изпуснато голямо количество пробен газ и сглобяването на пробата или първоначалното евакуиране, или и двете, трябва да се повторят.
Тестовият газ се въвежда в камерата за високо налягане. Когато налягането достигне желаното ниво на тестово налягане, подаването на газ се спира. Стойността на високото налягане се записва. Когато се добави тестов газ, повишаването на налягането от страната с ниско налягане потвърждава, че газът е преминал през пробата.
Нашата организация разполага със силен екип, който следи отблизо развитието в областта на науката и технологиите в света и непрекъснато се усъвършенства. Сред многобройните проучвания за изпитване, измерване, анализ и оценка, предоставяни на предприятия в различни сектори, има и услуги за изпитване в съответствие със стандарта „ASTM D1434-23 Стандартен метод за изпитване за определяне на свойствата на газопропускливост на пластмасови филми и листове“.
Можете да ни помолите да попълним формуляра, за да получим среща, да получим по-подробна информация или да поискаме оценка.
