Тест за озонова корозия

Цялото оборудване и тръбопроводи в контакт с озона трябва да бъдат изработени от устойчив на озон материал, който може да издържи на проникващата и окислителната активност на озона. Озонът може да причини напукване на материалите, да станат крехки, да загубят здравина и да претърпят други форми на разграждане.

Материали, които не са подходящи за използване в контакт с озон са: естествен каучук, полибутадиен каучук, полиуретанова пяна, PVC (поливинилхлорид) и полистиролова пяна.

Устойчивостта на озон се отнася до способността на материала да устои на въздействието на озон, силно реактивна форма на кислород. Устойчивите на озон материали могат да издържат на излагане на озон, без да се влошават или разпадат, което ги прави по-издръжливи и дълготрайни.

Например тефлонът (политетрафлуоретилен или PTFE) е устойчив на озон. Тефлонът е известен с отличната си устойчивост на озон и други фактори на околната среда като топлина, влага и химикали. Пластмасовите материали не са устойчиви на озон. Озонът може да разгради пластмасовите материали с течение на времето. Пластмасовите материали могат да загубят здравина и други механични свойства дори при много ниски нива на озон. Добавките могат да повишат озоновата устойчивост на някои пластмаси. Еластомерите и каучуците са особено податливи на увреждане от озона. Неръждаемата стомана обикновено се счита за материал с висока устойчивост на озон, но при определени условия, особено стомани с високо съдържание на хром и никел, тя може да реагира с озона, причинявайки точкова и корозия.

Озонът може да бъде разяждащ. Когато озонът реагира с повърхността на даден материал, той произвежда окислителни вещества, които атакуват повърхността и причиняват корозия. Тъй като озонът може да ускори процеса на корозия, той може също да причини корозия в материали, които вече са корозирали или повредени.

Следните видове тръби са устойчиви на озон:

• Тефлонови тръби: Този тип тръби са направени от семейство флуорополимери от синтетични полимери, които са силно устойчиви на озон. Силно се препоръчва да се използва с газ озон.
• Неръждаема стомана (серия 316): Тръбите от неръждаема стомана, изработени от този материал, са често срещан материал, използван при приложения с мокър озон поради отличната си устойчивост на озон, здравина и издръжливост.
• Силиконови тръби: Това е гъвкав материал за тръби, който обикновено се използва в медицински и хранителни приложения. Силиконът е известен с високата си устойчивост на озон.

Степента, до която тюлените са засегнати от излагане на озон, зависи от няколко фактора, включително концентрации на озон, температура, влажност и продължителност на излагане. Уплътненията, направени от по-устойчиви на озон материали, са по-малко вероятно да бъдат повредени от тези, направени от естествен каучук или други по-малко устойчиви на озон материали.

Международно приетите методи за изпитване, използвани за научно измерване на устойчивостта на озон, са стандартът „EN/ISO 1431 Каучук, вулканизиран или термопластичен – Устойчивост на озоново напукване“, който се основава на европейски стандарт и е публикуван от Международната организация по стандартизация (ISO). Описаните методи за изпитване включват поставяне на проби от гумен колан в камера за изпитване на озон под напрежение (напр. 20 процента удължение) и излагане на пробите на силно концентрирани нива на озон за определен период от време (напр. до 96 часа).

Този стандарт се състои от следните раздели под същото заглавие:

• В стандарта „ISO 1431-1 Част 1: Статично и динамично изпитване на опън“ вулканизираният или термопластичен материал се излага на въздух, съдържащ определена концентрация на озон, при статично или динамично напрежение на опън, при определена температура и, ако е необходимо, при определена относителна влажност, при условия без въздействието на пряка светлина. Описани са процедури, предназначени за използване при прогнозиране на устойчивостта на напукване на гумите. Тези процедури използват визуално наблюдение или анализ на изображението, за да оценят образуването и растежа на пукнатини. Промените във физичните или химичните свойства в резултат на експозиция също могат да бъдат определени с този метод. Референтни и алтернативни методи за определяне на концентрацията на озон са описани в стандарта ISO 1431-3.
• Стандартът „ISO 1431-2 Част 2: Динамично изпитване на опън“ описва метод, предназначен да се използва за оценка на устойчивостта на напукване на вулканизирани или термопластични каучуци при динамично напрежение на опън, при липса на ефектите на директна светлина, във въздух, съдържащ озон при определена температура и при определена концентрация. Тук е необходимо да бъдете много внимателни, когато се опитвате да свържете резултатите от теста с експлоатационните характеристики, тъй като относителната устойчивост на озон на различните каучуци може да варира значително в зависимост от условията, особено концентрацията на озон и температурата.
• Стандартът „ISO 1431-3 Референтни и алтернативни методи за определяне на концентрацията на озон в лабораторни тестови стаи“ описва три метода за тестване за определяне на озоновата концентрация в лабораторни тестови стаи:
  • Метод A UV абсорбция: Това е референтният метод и се използва като инструмент за калибриране за алтернативни методи B и C.
  • Метод B Инструментални техники: B1 електрохимична и B2 хемилуминесценция
  • Метод C Мокри химични техники: Процедура I, Процедура II и Процедура III

Сред многобройните тестове, измервания, анализи и проучвания за оценка, които предоставя за бизнеса в различни сектори, нашата организация също предоставя услуги за тестване на озонова корозия със своя обучен и експертен персонал и усъвършенствано технологично оборудване.