ISO 16620 Пластмаси - Съдържание на биологична основа

Стандартът „ISO 16620 Пластмаси – съдържание на биологична основа“, разработен от Международната организация по стандартизация (ISO), всъщност се състои от следните раздели под същото заглавие:

Стандартът „ISO 16620-1 Пластмаси – Съдържание на биологична основа – Част 1: Общи принципи“ описва общи принципи и методи за изчисляване за определяне на количеството съдържание на биологична основа в пластмасови продукти. Тези методи за изчисление се основават на въглеродната маса или масата на всеки компонент, открит в пластмасовите продукти. Този стандарт се прилага за пластмасови продукти и пластмасови материали, направени от компоненти на биологична или изкопаеми основи, полимерни смоли, мономери или добавки. Познаването на биологичното съдържание на пластмасовите продукти е полезно, когато се оценява тяхното въздействие върху околната среда.
Стандартът „ISO 16620-2 Пластмаси – Биологично съдържание – Част 2: Определяне на биологично въглеродно съдържание“ описва изчислителен метод за определяне на биобазирано въглеродно съдържание в мономери, полимери и пластмасови материали и продукти въз основа на измерване на съдържанието на 14C. Този стандарт се прилага за пластмасови продукти и пластмасови материали, направени от компоненти на биологична или изкопаеми основи, полимерни смоли, мономери или добавки. Познаването на биологичното съдържание на пластмасовите продукти е полезно, когато се оценява тяхното въздействие върху околната среда.
Стандартът „ISO 16620-3 Пластмаси – Съдържание на биологична основа – Част 3: Определяне на съдържанието на синтетичен полимер на биологична основа“ описва метода за определяне на количеството на частта на биологична основа в синтетичния полимер на биологична основа в пластмасови продукти. Този метод за изчисляване на съдържанието на биобазиран синтетичен полимер се основава на масата на биобазиран синтетичен полимер в пластмасови продукти. Този стандарт се прилага за пластмасови продукти и пластмасови материали, направени от компоненти на биологична или изкопаеми основи, полимерни смоли, мономери или добавки. Познаването на съдържанието на биологична основа в пластмасовите продукти е полезно, когато се оценява тяхното въздействие върху околната среда.
Стандартът „ISO 16620-4 Пластмаси – Биологично съдържание – Част 4: Определяне на биологично базирано масово съдържание“ описва метода за определяне на биологично базирано масово съдържание в пластмасови продукти въз основа на радиовъглероден анализ и елементен анализ. Този стандарт се прилага за пластмасови продукти и пластмасови материали, направени от компоненти на биологична или изкопаеми основи, полимерни смоли, мономери или добавки. Този метод е приложим, при условие че пластмасовият продукт съдържа елемента въглерод и е наличен израз, показващ елементарния състав и съдържанието на въглерод на биологична основа.
Стандартът „ISO 16620-5 Пластмаси – Съдържание на биооснова – Част 5: Декларация за съдържание на въглерод на основа на биооснова, съдържание на синтетичен полимер на основа на биооснова и масово съдържание на основа на биооснова“ описва изискванията за декларации и етикети за съдържание на въглерод на биооснова, съдържание на синтетичен полимер на биооснова и масово съдържание на биооснова в пластмасови изделия. Този стандарт се прилага за пластмасови продукти и пластмасови материали, направени от компоненти на биологична или изкопаеми основи, полимерни смоли, мономери или добавки.

За целите на тези стандарти се прилагат следните термини и определения:

Съдържанието на биобазиран въглерод е количеството въглерод, получено от биомаса, съдържащо се в продукта. Съдържанието на биологичен въглерод се изразява като част от масата на пробата, част от общото съдържание на въглерод или част от общото съдържание на органичен въглерод.
Биомасата е материал с биологичен произход, с изключение на материал, заровен в геоложки образувания или вкаменен.
Синтетичният полимер на биологична основа е полимер, получен изцяло или частично от източници на биомаса чрез химически или биологични промишлени процеси. Естествените полимери не се класифицират като синтетични полимери на биологична основа.
Съдържанието на биобазиран синтетичен полимер е количеството биобазиран синтетичен полимер, съдържащо се в продукта. Количеството синтетичен полимер на биологична основа в продукта се изразява като съотношение или процент на масата на синтетичния полимер на биологична основа към общата маса на продукта.
Съдържанието на въглерод се изразява като процент от теглото (маса) от количеството въглерод в компонента, материала или продукта.
Общият въглерод е количеството въглерод, присъстващо в пробата под формата на органичен, неорганичен и елементарен въглерод.
Общият органичен въглерод е количеството въглерод, превърнато във въглероден диоксид чрез изгаряне и не освободено като въглероден диоксид чрез киселинно третиране.
Масовото съдържание на биологична основа е общото количество синтетичен полимер на биологична основа, естествен полимер и добавки на биологична основа в даден продукт. Общото масово съдържание на биологична основа в даден продукт се изразява като съотношението или процента на сумата от синтетичния полимер на биологична основа, естествения полимер и добавките на биологична основа към общата маса на продукта.
Съвременният процент въглерод е нормализирана и стандартизирана стойност за количеството на изотопа 14C в проба. Оксаловата киселина се изчислява въз основа на стандартизираното и нормализирано количество изотоп 14C на стандартния референтен материал.
Радиовъглеродът е радиоактивен изотоп на елемента въглерод (8C), който има 6 неутрона, 6 протона и 14 електрона.

Пластмасовият продукт обикновено се състои от следните шест компонента:

Синтетични полимери на биологична основа (компонент A)
Синтетични полимери на базата на изкопаеми (компонент B)
Естествени полимери (компонент C)
Органични или неорганични добавки на биологична основа (компонент D)
Органични добавки на основата на изкопаеми (компонент E)
От неорганични добавки (компонент F)

14C, открит в химикалите, се причинява от въглероден диоксид, изпуснат наскоро в атмосферата. Той почти отсъства във фосилни продукти на възраст от 20 хиляди години до 30 хиляди години поради радиоактивен разпад. Следователно съдържанието на 14C се счита за индикатор на химикали, синтезирани от въглероден диоксид, наскоро изпуснат в атмосферата, и особено на наскоро произведени биопродукти.

Определянето на съдържанието на биомаса се основава на измерване на 14C в полимери, което позволява изчисляване на въглеродната фракция на биологична основа. Обширен опит в определянето на 14C и референтни проби може да се придобие от датиране на археологически обекти, на които се основават трите метода, описани в стандарта ISO 16620-2:

Метод A: Метод на течен сцинтилационен брояч
Метод B: Метод на бета йонизация
Метод C: Метод на ускорителна масспектрометрия

Определянето на биомасата, използвана в пластмасови продукти, е практичен начин за оценка на усилията за разработване на изцяло или частично биобазирани синтетични полимери. Освен това помага на потребителите да разберат и сравнят относителните приноси към опазването на околната среда. Стандартът ISO 16620-3 предоставя метод за измерване на съдържанието на биобазирани синтетични полимери, получени от източници на биомаса.

В стандарта ISO 16620-4 се разграничават две групи продукти, както следва:

Продуктите от група I се получават чрез химични, биохимични или биологични реакции
Продуктите от група II се получават чрез смесване на продукти от група I без химична, биохимична или биологична реакция.

Естествените съставки могат да се използват за производството на продукти от група I или като компоненти на продукти от група II.

Сред многобройните проучвания за тестване, измерване, анализ и оценка, които предоставя за бизнеса в различни сектори, нашата организация също така предоставя услуги за сертифициране и тестване, дефинирани в стандарта „ISO 16620 Пластмаси – биобазирано съдържание“, с обучен и експертен персонал и усъвършенствано технологично оборудване .