Тестове за натоварване от вятър

По същество тестовете в аеродинамичен тунел са насочени към критерии за проектиране, базирани на производителността. Целта на структурното натоварване от вятър е да се определят фундаментните и страничните сили на вятъра, които ще действат върху сградата преди строителството. Като цяло, колкото по-високо е натоварването от вятър, толкова повече строителни материали са необходими, за да може конструкцията да издържи на тези сили на вятъра. Беше проверено, че действителните ветрови натоварвания са много по-ниски от тези, определени чрез базиран на код подход. Следователно изпитването в аеродинамичен тунел позволява намаляване на материалите и свързаните с тях разходи.

Установено е, че измеримо намаляване на натоварването от вятър (средно около 40 процента) може да бъде постигнато чрез тестове в аеродинамичен тунел, а намаляването на натоварването понякога може да бъде дори по-голямо.

За общия конструктивен дизайн на сгради ветровите натоварвания се разделят на две групи:

Вертикалните натоварвания, като теглото на самата конструкция (т.е. мъртви товари) или теглото на съдържанието на сградата (т.е. живи товари), често управляват дизайна на плочи и колони
Страничните натоварвания, като натоварвания от вятър, обикновено определят дизайна на сърцевината и всички стени на срязване.

И двете могат да съставляват значителна част от масата на сградата.

При високите сгради вятърът оказва значително влияние върху дизайна на сградата. За нискоетажни сгради обикновено вертикалните натоварвания са по-важни, въпреки че това не винаги е така.

В стандарта „EN 1991-1-4 Въздействия върху конструкциите - Част 1-4: Общи въздействия - Въздействия на вятъра“, европейски стандарт, принципите за определяне на естествените въздействия на вятъра за конструктивното проектиране на сгради и строителни съоръжения са предоставени за всяка от разглежданите натоварени зони и са обяснени правилата. Това включва цялата конструкция или части от конструкцията или елементи, прикрепени към конструкцията, като компоненти, покриващи елементи и техните закрепвания, предпазни и шумови бариери.

Този стандарт е приложим за:

Сгради и строителни работи до 300 м височина
Мостове с разстояние над 200 m

Този стандарт има за цел да предвиди характерни ветрови ефекти върху наземни конструкции, техните компоненти и разширения.

Този стандарт се прилага и за конструкции на по-малко от 1 км от брега от основната брегова линия. За конструкции в морето на повече от 1 км от главната брегова линия, въздействията върху терена, определени в този стандарт, не се прилагат.

Този стандарт не предоставя насоки за смесени ветрови климати като несиноптични ветрове, напр. Не предоставя насоки за.

Този стандарт се отнася до опростени процедури за динамични ефекти, базирани най-вече на предположението за доминиращ унимодален отговор. Общите критерии за извършване на пълен динамичен анализ при аеродинамично възбуждане са извън обхвата на този стандарт. По същия начин ефектите от налягането на вятъра от преминаващите превозни средства са извън обхвата на този стандарт. Стандартът EN 1991-2 се прилага за въздействието на вятъра от преминаващ влак.

За целите на този стандарт се прилагат следните определения, както и термините и определенията, дадени в EN 1990, ISO 2394, ISO 3898 и ISO 8930.

Действителната базова скорост на вятъра е характерната средна скорост на вятъра за 10 минути.
Базовата скорост на вятъра е действителната базова скорост на вятъра, модифицирана, за да се вземе предвид годишната вероятност за превишение, посоката на вятъра, сезонът и надморската височина (ако е необходимо).
Средната скорост на вятъра е базовата скорост на вятъра, модифицирана, за да отчете ефекта от грапавостта на терена и височината над морското равнище.
Пиковият фактор за турбулентност е факторът, съответстващ на продължителност на вятъра от приблизително 3 секунди, което съответства на стандартизирана продължителност на вятъра в метеорологичните станции.
Коефициентът на налягане е коефициентът, който дава налягането върху повърхностите на сградите или строителните съоръжения. Коефициентите на външно налягане се прилагат към външните повърхности, коефициентите на вътрешно налягане се прилагат към вътрешните повърхности.
Коефициентът на нетно налягане е коефициентът, който отчита разликата в налягането върху повърхността.
Коефициентът на сила е коефициентът, който отчита общия ефект или ефекта на единица дължина на вятъра върху конструкция, структурен елемент или компонент, включително триенето, ако не е изрично изключено.
Коефициентът на триене е коефициентът, който отчита ефектите от триенето на вятъра върху външните повърхности на сградите и конструкциите.
Коефициентът на фонов отговор е факторът, който позволява липсата на пълна корелация на налягането върху структурните повърхности.

Сред многобройните изпитвания, измервания, анализи и проучвания за оценка, които предоставя за бизнеса в различни сектори, нашата организация също предоставя услуги за изпитване на натоварване от вятър със своя обучен и експертен персонал и усъвършенствано технологично оборудване.