Стандартът „ ISO 4589 Пластмаси - Определяне на поведението при горене чрез кислороден индекс“ , разработен от Международната организация по стандартизация (ISO) , се състои от следните подраздели, публикувани под едно и също заглавие:
В стандарта ISO 4589-2 материалът може да бъде изпитван или като твърда проба, или като гъвкава проба в определен държач, монтиран в прозрачен комин, през който смес от кислород и азот тече нагоре в ламинарен поток. След като пробата е кондиционирана, тестът се провежда при стайна температура. Това е най-простата форма на тестване. При процедурата за запалване на горната повърхност, приложеният пламък се оставя да въздейства върху горната повърхност на пробата за максимум 30 секунди и пламъкът периодично се отстранява на всеки 5 секунди, за да се провери дали пробата гори. Това също така гарантира, че температурата на пробата няма да стане твърде висока, тъй като това обикновено би намалило стойността на кислородния индекс (OI). При процедурата на радиационно запалване пламъкът се оставя да въздейства върху вертикалните ръбове на пробата на дълбочина приблизително 6 mm. При процедурата с тънък филм, филмът се увива в спирала от 45 градуса около пръчка и се залепва с тиксо, след което пръчката се издърпва и горният край на пробата се отрязва на 20 мм от върха.
В стандарта ISO 4589-3 материалът се изпитва по същия начин, но изпитването се извършва в нагрята колона, където се нагряват както входящият газ, така и газът, преминаващ през колоната. В началото на изпитването пробата и държачът за пробата се загряват предварително в газовия поток за 240 s плюс/минус 10 s, за да се гарантира, че ще достигнат температурно равновесие преди изпитването. Пламъкът се прилага за същата продължителност, както в стандарта ISO 4589-2.
Този стандарт предоставя процедура за определяне, за сравнителни цели, дали стойностите на кислородния индекс (OI) на даден материал са над определена минимална стойност. Възможно е тези методи да не се прилагат задоволително към материали, които показват високи нива на свиване при нагряване, като например силно ориентиран тънък филм.
Малка тестова проба се поддържа вертикално в смес от кислород и азот, която тече нагоре през прозрачен комин. Горният край на пробата се запалва и се наблюдава последващото поведение на горене на пробата, за да се сравни времето, през което горенето продължава, или продължителността на времето, през което пробата гори, с ограниченията, определени за такова горене. Чрез тестване на серия от проби с кислород при различни обемни фракции се изчислява кислородният индекс (OI). Алтернативно, за сравнение със зададен кислороден индекс, се тестват три тестови проби, като се използва съответната обемна фракция на кислорода. Поне два от тях трябва да реагират на „кислород“, за да отговарят на зададения кислороден индекс.
Представени са методи за изпитване на материали под формата на вертикални пръти или плочи с дебелина до 10,5 mm, самоносещи при температурата на изпитване. Те обаче не могат да се приложат към V-образната форма, която изисква носеща рамка, както е определено в стандарта ISO 4589-2. Тези методи са подходящи за твърди, ламинирани или клетъчни материали, характеризиращи се с привидна плътност от 100 kg/m3 или по-висока. Методите са приложими и за някои клетъчни материали с привидна плътност по-малка от 100 kg/m3. Предложен е метод за изпитване на гъвкави листови или филмови материали, докато са поставени вертикално.
Този стандарт включва и метод за определяне на температурата, при която кислородният индекс на малки вертикални тестови проби във въздуха е 20,9 процента при определени тестови условия. Температурата, при която това се случва, се определя като температура на запалимост, а методът е ограничен до определяне на температури под 400 градуса. Този метод не е приложим за материали с кислороден индекс по-голям от 20,9 процента.
Тези методи може да не са приложими задоволително към материали, които показват високи нива на свиване при нагряване, като например силно ориентирани тънки слоеве.
Методът, описан в стандарта ISO 100, е валиден за оценка на свойствата на разпространение на пламъка на клетъчни материали с плътност до 3 kg/m3582.
Индексът на кислород при висока скорост на газа изразява минималната обемна фракция на кислорода в смес от кислород и азот при определена скорост на газа, която ще поддържа пламъчно горене на материал при определени условия на изпитване.
Малка тестова проба се поддържа вертикално в смес от кислород и азот, която тече нагоре през прозрачен комин. Обемната фракция на кислорода в газовата смес е предварително определена, контролирана и измервана. Вертикалната скорост на газовата смес е предварително определена, контролирана и измервана. Горният край на пробата се запалва и се наблюдава последващото поведение на горене, за да се сравни дължината на изгаряне на пробата спрямо определените граници. Индексът на кислород при висока скорост на газа (HOI) се определя от серия от тестове, използващи различни обемни фракции на кислорода.
Нашата организация, която от години се стреми да подкрепя бизнеса от всеки сектор с широк спектър от тестове, измервания, анализи и оценки, разполага със силен екип, който следи отблизо развитието в света в областта на науката и технологиите и непрекъснато се усъвършенства. В този контекст, на предприятията се предоставят и услуги за тестване в съответствие със стандарта „ISO 4589 Пластмаси - Определяне на поведението на горене чрез кислороден индекс“.
Можете да ни помолите да попълним формуляра, за да получим среща, да получим по-подробна информация или да поискаме оценка.
