Определяне на температурата на възпламеняване по ISO 2719 - метод със затворен тигел на Пенски-Мартенс

Стойностите на точката на възпламеняване се използват като класификационна характеристика за идентифициране на запалими и горими материали при транспортиране, съхранение, обработка и правила за безопасност. Точното определение на класовете е дадено във всеки правилник.

Стойността на точката на възпламеняване може да покаже наличието на силно летливи материали в относително нелетлив или незапалим материал, а изпитването на точката на възпламеняване може да бъде предварителна стъпка за по-нататъшни изследвания на състава на неизвестни материали.

Стандартът ISO 2719 за определяне на температурата на възпламеняване - метод на Pensky-Martens в затворен съд, публикуван от Международната организация по стандартизация (ISO), описва три процедури (Процедура A, Процедура B и Процедура C), използващи устройството за изпитване Pensky-Martens в затворен съд за определяне на температурата на възпламеняване на запалими течности, течности, съдържащи суспендирани твърди вещества, течности, които са склонни да образуват повърхностен филм при тестови условия, биодизел и други течности в температурния диапазон от 40 градуса до 370 градуса.

За някои смеси не се наблюдава определена точка на възпламеняване; вместо това може да се наблюдава значително разширяване на изпитвателния пламък и промяна в цвета му от син на жълтеникаво-оранжев. Непрекъснатото нагряване може да причини значително изгаряне на пари извън изпитвателния съд, създавайки потенциална опасност от пожар.

Технически, макар керосин с точка на възпламеняване над 40 градуса да може да бъде тестван с помощта на този стандарт, обичайна практика е керосинът да се тества съгласно стандарта ISO 13736. По подобен начин смазочните масла обикновено се тестват съгласно стандарта ISO 2592.

Този стандарт не се прилага за бои и лакове на водна основа. Боите и лаковете на водна основа могат да бъдат тествани, като се използва стандартът ISO 3679. Течности, съдържащи големи следи от летливи вещества, могат да бъдат тествани, като се използват стандартите ISO 1523 или ISO 3679.

По принцип, изпитваната проба се поставя в изпитвателния съд на устройство на Пенски-Мартенс и се нагрява при непрекъснато разбъркване, докато се постигне постоянно повишаване на температурата. Източник на запалване се насочва през отвор в капака на изпитвателния съд на равни температурни интервали, като едновременно с това процесът на разбъркване се спира. Най-ниската температура, при която прилагането на източника на запалване води до запалване на парите на изпитваната проба и разпространение на пламъка по повърхността на течността, се записва като точка на възпламеняване при абсолютно барометрично налягане. Тази температура се коригира към стандартното атмосферно налягане с помощта на специфична формула.

В света на петролните продукти, смазочните материали и свързаните с тях индустрии, осигуряването на безопасността и качеството на запалимите течности е от първостепенно значение. Едно от критичните свойства, което помага за оценката на опасностите от пожар и експлозия на тези вещества, е температурата на възпламеняване, която е най-ниската температура, при която течността произвежда достатъчно пари, за да образува запалима смес с въздуха. Осигурявайки прецизен метод за измерване на това жизненоважно свойство, стандартът ISO 2719 се превърна в крайъгълен камък за лаборатории, производители и регулаторни органи по целия свят.

За разлика от температурата на спонтанно запалване (температурата, при която веществото се запалва спонтанно), температурата на възпламеняване показва потенциала на запалване от външна искра или пламък. Това е много важно за:

• Класификации за безопасност: Течностите се класифицират като запалими (точка на възпламеняване до 60 градуса) или горими (под 60 градуса) съгласно разпоредби, като например глобалната система за хармонизация.
• Транспорт и съхранение: Определя изискванията за транспорт и условията на съхранение, за да се предотвратят инциденти.
• Контрол на качеството: Осигурява консистентност на продукта в горивата, маслата и покритията.

Стандартът ISO 2719 е идеален за средни дестилати и по-тежки остатъци, тъй като е насочен специално към течности в диапазона от 40 до 370 градуса, но не е подходящ за силно летливи вещества или бои на водна основа.

В основата на стандарта ISO 2719 е устройството за изпитване със затворен съд Pensky-Martens, специализиран апарат, наподобяващ малък метален съд с капак, бъркалка и източник на запалване. Конструкцията със затворен съд осигурява по-точни резултати от методите с отворен съд, като ограничава изпускането на пари и симулира реални условия на задържане.

Този стандарт очертава три процедури, всяка от които е адаптирана към различни видове флуиди за оптимална точност:

• Процедура А - За хомогенни дестилати:
• Целеви флуиди: Дестилатни горива (напр. дизел, биодизелови смеси, отоплително масло, турбинни горива), нови и съществуващи смазочни масла, бои, лакове и други хомогенни флуиди, които не съдържат твърди вещества или филми.
• Процедура: Проба от 75 mL се нагрява в контейнер с контролирана скорост (5-6 градуса/мин), като се разбърква бавно. Контейнерът е снабден с капачка и пилотен пламък (или електрическа дъга), която периодично запалва парите. Записва се най-ниската температура, която предизвиква светкавица.
• Основни характеристики: Не се изисква предварителна обработка, идеален за бистри течности с нисък вискозитет. Висока точност и повторяемост, обикновено в рамките на плюс/минус 2 градуса.
• Процедура Б - За вискозни или подобни на остатъци материали:
• Целеви флуиди: Остатъчни горивни масла, катранени битуми, използвани смазочни масла и вещества, склонни към образуване на повърхностни филми (напр. тежки полимери или лепила).
• Процедура: Подобна на Процедура А, но включва стъпка на предварително нагряване за хомогенизиране на вискозни проби. Разбъркването е по-енергично, за да се разрушат повърхностните филми, а скоростите на нагряване се регулират според по-високите вискозитети.
• Основни характеристики: Взема предвид нехомогенната структура; необходимо за замърсени или стари масла, където може да се смесят твърди частици.
• Процедура C - За биодизел и суспендирани твърди вещества:
• Целеви флуиди: Биодизел, флуиди, съдържащи суспендирани твърди вещества, или флуиди, които образуват повърхностни филми при тестови условия.
• Процес: Базиран на Процедура Б с модифицирано смесване и нагряване за обработка на частиците. Възможно е пробите да се нуждаят от филтриране или разреждане.
• Основни характеристики: Въведена в отговор на нарастващата популярност на биогоривата, тя предоставя надеждни резултати за екологично чисти алтернативи.

В продължение на много години нашата организация, със своя компетентен и опитен персонал, разбира нуждите на своите клиенти, предоставяйки им необходимите съвременни услуги за тестване и съдействайки за установяването, внедряването и подобряването на системите за управление. В тази рамка ние също така предоставяме услуги за тестване на предприятия в съответствие със стандарта „ISO 2719 Определяне на температурата на възпламеняване - метод на Пенски-Мартенс в затворен тигел“.