Поради разнообразните си приложения, пластмасите често са в контакт с химически продукти, моторни горива, смазочни материали и подобни течности, а евентуално и с техни пари. Под въздействието на течност, пластмасовият материал може да претърпи няколко едновременни процеса. От една страна, може да се получи абсорбция на течността и отстраняване на разтворени в нея компоненти. От друга страна, може да се получи химическа реакция, която често води до значителна промяна в свойствата на пластмасата. Равновесното съотношение на набъбване на омрежен полимер в течен разтворител е мярка за степента на омрежване за същия неомрежен полимер.
Поведението на пластмасите в присъствието на течности може да се определи само при произволно фиксирани условия, предназначени да улеснят сравненията между различни материали. Изборът на условия на изпитване (естество на течността, температура на потапяне и време на потапяне) и свойствата, в които се измерват промените, зависят от крайното приложение на тестваната пластмаса. Въпреки това, пряка корелация между експерименталните резултати и поведението на пластмасата в експлоатация не е възможна. Въпреки това, тези тестове позволяват сравнения на поведението на различни пластмасови материали при специфични условия, като по този начин осигуряват предварителна оценка на тяхното поведение по отношение на специфични групи течности. Поради особеното си значение, определянето на водопоглъщането е разгледано в стандарта ISO 62. Стандартът ISO 175 се занимава с промените в размерите и физичните свойства на пластмасите под въздействието на вода.
Стандартът „ISO 175 Пластмаси - Методи за изпитване за определяне на ефектите от потапяне в течни химикали“, разработен от Международната организация по стандартизация (ISO), описва метода за излагане на изпитвани образци от пластмасови материали на течни химикали, без никакви външни ограничения, и за определяне на промените в техните свойства, произтичащи от това потапяне. Този стандарт не обхваща напукване от напрежение в околната среда, което е разгледано в различни раздели на ISO 22088. Той разглежда само изпитвания, извършвани чрез потапяне на цялата повърхност на изпитвания образец.
Този метод може да не е подходящ за симулиране на частично или нечесто омокряне на пластмаси. Този метод е приложим за всички твърди пластмаси под формата на формовани или екструдирани материали, листове, тръби, пръти или листове с дебелина по-голяма от 0,1 мм. Той не е приложим за клетъчни материали.
По принцип, изпитваните проби се потапят изцяло в изпитвана течност за определено време и при определена температура. Техните свойства се определят преди потапяне и след изваждане от течността, както и след изсушаване, ако е приложимо. В последния случай, определянията се правят последователно върху едни и същи проби, ако е възможно.
Сравняването на различни пластмаси чрез този тест е валидно само ако използваните проби са с еднаква форма, с еднакви размери (особено с еднаква дебелина) и във възможно най-близко еднакво състояние (напр. вътрешно напрежение, повърхност).
Този стандарт определя методи за определяне на:
Когато е необходимо да се определи състоянието на материал, докато той все още е под въздействието на течност, измерванията се правят веднага след отстраняването ѝ. Когато е необходимо да се определи състоянието на материал, след като течността (при условие че е летлива) е била отстранена, измерванията се правят след отстраняването и изсушаването ѝ. Това позволява също така да се определи ефектът на разтворен компонент.
При избора на тестова течност, ако е необходима информация за поведението на пластмаса при контакт с определена течност, трябва да се използва тази течност. Тестовата течност трябва да е с аналитично качество. Индустриалните течни химикали обикновено нямат строго постоянен състав. Тестовете трябва да се провеждат с помощта на определени химични продукти, самостоятелно или в смес, които са възможно най-представителни за продуктите, оценявани по отношение на тяхното въздействие върху въпросния пластмасов материал. Когато се използват химикали с технически клас, те трябва да са с договорен произход и качество и трябва да се внимава да се използва само една производствена партида за всички измервания във всяка серия. Ако се извършва серия от тестове върху течност със съмнителен състав, е важно всички проби от течността да бъдат взети от един и същ контейнер.
Видовете тестови течности са включени в приложението на този стандарт (Приложение А).
Предпочитаните температури за изпитване са: 23°C плюс/минус 2°C или 70°C плюс/минус 2°C. Ако е необходима различна температура, съответстваща на температурата, при която ще се използва пластмасата, трябва да се избере една от температурите, посочени в този стандарт.
В специални случаи, като например изпитване на пластмасови тръби, може да се използва температурата от 60°C (60°F), посочена в приложението към ISO 3205. Ако изпитването се провежда при температура над околната среда, за да се разграничи ефектът на температурата от ефекта на течността, може да е желателно да се кондиционира друга серия проби при тази температура за период, равен на продължителността на изпитването, и да се измерят техните свойства след кондициониране. При дългосрочни изпитвания могат да настъпят промени в свойствата на пробите, държани при 23°C (73°F). Препоръчително е да се подготви допълнителна серия от тестови проби за сравнение.
По отношение на измерването на температурата, температурата за определяне на промените в масата, размера или физичните свойства е 23 градуса плюс/минус 2 градуса. Ако температурата на потапяне е различна, пробата се загрява до 23 градуса.
Предпочитаните времена за потапяне са:
Ако трябва да се използват други времена на потапяне, например ако тестовете трябва да се извършват във времето или ако кривата трябва да се начертае, докато се достигне равновесие, се препоръчва да се изберат времената на потапяне от посочената стандартна скала.
В зависимост от измерванията, които трябва да се направят след процеса на потапяне (маса, размери, физични свойства), както и от структурата и формата на пластмасовия материал (лист, филм, пръчка и др.), пробите се предлагат в голямо разнообразие от форми и размери.
Те могат да бъдат получени чрез директно формоване или машинна обработка. В последния случай, изрязаните повърхности трябва да бъдат обработени машинно, за да се получи фина повърхност и не трябва да показват следи от карбонизация, дължащи се на метода на подготовка. Предпочитаният размер на пробата за споменатите проби е 60 mm x 60 mm, с дебелина, която варира в зависимост от вида на пластмасовия материал:
Тестовете могат да се извършват с проби, по-тънки или по-дебели от препоръчителните 1 мм, за да се определи дали дебелината на пробата води до промени в масата, размера, външния вид или количеството абсорбирана течност. Броят на пробите, които ще се използват, е посочен в стандартите за последващо тестване. Ако не е наличен специфичен стандарт, трябва да се тестват поне три проби.
Нашата организация, която от години подкрепя бизнеса във всички сектори чрез широк спектър от дейности по тестване, измерване, анализ и оценка, разполага със силен екип от служители, които следят отблизо световните развития в науката и технологиите и непрекъснато се усъвършенстват. В този контекст, ние също така предоставяме услуги за тестване в съответствие със стандарта „ISO 175 Пластмаси - Методи за изпитване за определяне на ефектите от потапяне в течни химикали“.
Можете да ни помолите да попълним формуляра, за да получим среща, да получим по-подробна информация или да поискаме оценка.
