EN 1279 Стъкло в сгради - Стъклопакети

Европейският стандарт „EN 1279 Стъкло в сгради - Стъклопакети“ се състои от следните подраздели, публикувани под едно и също заглавие:

Стандартът EN 1279-1 Част 1: Обща информация, описание на системата, правила за заместване, допустими отклонения и визуално качество описва изискванията за стъклопакети. Основните приложения на стъклопакетите са монтаж в прозорци, врати, окачени фасади, системи за остъкляване на врати, прозорци и окачени фасади, покриви и преградни стени.

Спазването на изискванията на този стандарт показва, че стъклопакетите са годни за предназначението си и чрез оценка на съответствието с този стандарт гарантира, че визуалните, енергийните, акустичните и безопасните параметри не са се променили значително с течение на времето.

В случаите, когато няма директна защита срещу ултравиолетово лъчение или непрекъснато срязващо натоварване при ръбовидното уплътнение, например при системи за остъкляване на врати, прозорци и окачени фасади, се изисква и съответствие със стандартите EN 15434, EN 13022 1 и EN 16759.

Изолационните стъкла, предназначени за художествени цели (напр. оловно стъкло или стопено стъкло), са извън обхвата на този стандарт. Вакуумно изолираното стъкло също не е обхванато. Стъкло/пластмасови композити са включени, при условие че повърхността в контакт с уплътнителния материал е стъклен компонент.

За стъклени продукти с електрически кабели или връзки за цели като алармени или отоплителни устройства се прилагат други директиви, като например директивата за ниско напрежение.

Стъклопакетите се състоят от два или повече стъклени панела, разделени от херметична въздушна междина, запълнена с въздух или инертни газове като аргон или криптон. Краищата са запечатани, за да се предотврати проникването на влага и изтичането на газ, като по този начин се подобрява топлоизолацията, звукоизолацията и енергийната ефективност в сградите. Тези елементи са незаменими за съвременното строителство и спомагат за намаляване на разходите за отопление и охлаждане, като същевременно увеличават комфорта на обитателите на сградата.

Този стандарт предоставя общата рамка за стъклопакети, включително:

Дефиниции и терминология за компоненти като стъклени панели, дистанционни елементи, уплътнители, десиканти и запълващи фуги.
Указания за оповестяване на системата: Производителите трябва да опишат подробно своите стъклопакетни системи (специфична комбинация от материали и дизайни), за да осигурят последователност и проследимост.
Указания за подмяна: Указания за това кога и как компонентите (напр. уплътнители или десиканти) могат да бъдат подменени без повторно тестване на цялата система, при условие че производителността остава еквивалентна.
Допустими отклонения в размерите: Спецификации за допустими отклонения в размера, дебелината и формата (включително извити елементи с радиуси на огъване).
Оптични и визуални изисквания за качество: Критерии за дефекти, яснота и външен вид, за да се гарантира, че устройствата отговарят на естетическите и функционалните стандарти.

Този подход, който дава приоритет на издръжливостта, гарантира, че стъклопакетите запазват своите характеристики във времето без значителни промени в топлопреминаването, слънчевия фактор, звукоизолацията или механичната якост.

Стандартът „EN 1279-2 Част 2: Метод за дългосрочно изпитване и изисквания за проникване на влага“ описва метода за изпитване за определяне на индекса на влагопропускливост и изискванията за гранични стойности за стъклопакети в следните случаи:
Изолационни стъклопакети, произведени в съответствие със стандарт EN 1279-1 и произведени в съответствие със стандарт EN 1279-6.
Изолационни стъклопакети, произведени така, че да се докаже, че компонентите (напр. уплътнения по ръбовете или дистанционни елементи) осигуряват съответствие с изискванията на стандарт EN 1279-1 за стъклопакета.

Изолираните стъклопакети разчитат на херметически затворена кухина, за да поддържат нисък топлопренос. Десикантите вътре в дистанционера абсорбират първоначалното и малко количество влага, но ако уплътнението по ръба се повреди, външната влага прониква навътре, насищайки десиканта и причинявайки:

Кондензация или замъгляване във вътрешността.
Загуба на изолационни свойства.
Намалена звукоизолация и видимост.
Потенциални проблеми с безопасността, произтичащи от промени в механичната якост.

Стандартът EN 1279-2 насърчава енергийната ефективност и устойчивостта на сградите, като осигурява дългосрочна издръжливост. Този стандарт определя гранични стойности за индекса на влагопропускливост. След изпитване, сградите трябва да демонстрират следното:

Ниска топлопроводимост или липса на значителна промяна в слънчевия фактор (запазване на енергийните характеристики).
Няма влошаване, засягащо здравето (напр. звукоизолация, ясна видимост).
Поддържане на механична устойчивост за безопасност.

Този стандарт определя точни граници (напр. максимално допустими стойности на индекса), като гарантира пригодността на стъклопакета през целия му очакван експлоатационен живот.

Стандартът „EN 1279-3 Част 3: Метод за дългосрочно изпитване и изисквания за допустими отклонения на скоростта на изтичане на газ и концентрацията на газ“ описва метода за изпитване за определяне на скоростта на изтичане на газ и изискванията за гранични стойности за скоростта на изтичане на газ и концентрацията на газ за изолационни стъклопакети, пълни с газ, в следните случаи:
Изолационни стъклопакети, произведени в съответствие със стандарт EN 1279-1 и произведени в съответствие със стандарт EN 1279-6.
Изолационни стъклени блокове, произведени, за да се демонстрира, че компонентите (напр. уплътнения по ръбовете или дистанционни елементи) осигуряват съответствие с изискванията, посочени в стандарт EN 1279-1.

Много съвременни стъклопакети са пълни с инертни газове като аргон, криптон или ксенон вместо с въздух. Тези газове имат по-ниска топлопроводимост, което значително увеличава коефициента на топлопреминаване на устройството и общата енергийна ефективност. Ако обаче възникне теч по ръба на уплътнението, газът ще излезе с течение на времето, намалявайки изолационните характеристики, увеличавайки разходите за енергия и потенциално довеждайки до преждевременна повреда. Този стандарт гарантира, че стъклопакетите, пълни с газ, запазват декларираните си топлинни свойства през целия си експлоатационен живот.

Съответствието със стандарта EN 1279-3 е от решаващо значение за сертифицирането на системата и типовите изпитвания. То проверява качеството на уплътняването на ръбовете и позволява заместване по стандарта EN 1279-1. За проектантите и строителите това гарантира устойчиви икономии на енергия и намален въглероден отпечатък в сградите.

Въпреки че газовата хроматография остава референтният метод, неинвазивните инструменти (напр. искрова емисионна спектроскопия) се използват все по-често за контрол на качеството на производството и могат да отговарят на изискванията за точност на стандарта. Този стандарт е от съществено значение за максимално използване на предимствата на газонапълненото стъкло в устойчива, високоефективна архитектура.

Стандартът „EN 1279-4 Част 4: Методи за изпитване на физичните свойства на компоненти и фитинги за уплътняване на ръбове“ описва изискванията и методите за изпитване на компоненти и фитинги за уплътняване на ръбове. Това включва идентифициране, определяне на физичните свойства и оценка на свойствата за използване в правилата за заместване в съответствие със стандарт EN 1279-1. Той се прилага и за стандартите EN 1279-2 и EN 1279-3, за да се докаже, че компонентите за уплътняване на ръбове осигуряват съответствие с изискванията, дадени в EN 1279-1 за изолационния стъклопакет.

Уплътняването на ръбовете е най-важният компонент на стъклопакетите, осигуряващ структурна цялост, адхезия към стъклото и устойчивост на натоварвания от околната среда. Лошите уплътнения могат да доведат до разделяне на слоевете, загуба на газово запълване, проникване на влага или пълна повреда. Този стандарт позволява на производителите да квалифицират нови материали (напр. алтернативни уплътнителни материали или дистанционни елементи за горещи ръбове), без да се налага повторно тестване на цели изделия, като се тестват компонентите поотделно, като по този начин се улесняват иновациите, като същевременно се запазва производителността.

Стандартът EN 1279-4 подкрепя ефикасното типово изпитване и иновациите в материалите, като гарантира, че уплътненията по ръбовете допринасят за дълготрайно и енергийно ефективно стъкло. Той е особено ценен за валидиране на съвременни материали, като гъвкави дистанционни елементи или усъвършенствани уплътнителни материали, които подобряват термичните характеристики. Този стандарт подкрепя надеждността на уплътненията по ръбовете, крайъгълен камък на високоефективното изолационно стъкло в устойчивия дизайн на сгради.

Стандартът „EN 1279-5 Част 5: Продуктов стандарт“ обхваща продуктовия стандарт за изолирани стъклопакети, предназначени за употреба в сгради. Стъклопакетите, проектирани единствено за художествени цели и следователно не изискващи съществени спецификации, не подлежат на маркировка „CE“ и не са обхванати от този стандарт. Например, за стъклени продукти с електрически кабели или връзки за алармени или отоплителни цели могат да се прилагат други директиви, като например директивата за ниско напрежение.

Последователното съответствие гарантира, че изолираните стъклопакети осигуряват декларираната енергийна ефективност, безопасност и дълготрайност в реални инсталации. Това защитава потребителите, подкрепя строителните разпоредби (напр. директивите за енергийна ефективност) и позволява лоялна пазарна конкуренция. Липсата на съответствие може да доведе до изтегляне на продукти, глоби или отговорност поради повреди, като например повреда на уплътненията.

Производителите трябва да внедрят надеждни системи, обикновено проверени от организации на трети страни, за да издават декларации за експлоатационни характеристики и да добавят маркировки. Този стандарт улеснява иновациите, като позволява проверени замествания, като същевременно поддържа проследимост и надеждност. Този стандарт гарантира, че изолационните стъклопакети надеждно допринасят за устойчиви, високоефективни сгради в цяла Европа.

Стандартът „EN 1279-6 Част 6: Фабричен производствен контрол и периодични изпитвания“ описва рутинния фабричен производствен контрол, периодичните изпитвания и инспекции, както и методите за изпитване за проверка на съответствието на стъклопакетите с дефиницията на системата.

Постоянното производство е жизненоважно, защото дори малки вариации могат да застрашат дългосрочната издръжливост, като доведат до кондензация, загуба на газ или намалена енергийна ефективност. Този стандарт защитава собствениците на сгради от преждевременни повреди и подкрепя целите на Европа за енергийна ефективност, като гарантира, че високите стандарти, доказани в лабораторни тестове, се поддържат в реално производство.

Прилагането на този стандарт обикновено включва одити от трети страни, провеждани от оторизирани органи, което повишава доверието и осигурява достъп до пазара. Той също така насърчава иновациите, като позволява контролирани промени в системата, като същевременно се поддържа качество. Този стандарт гарантира, че стъклопакетите осигуряват надеждна и постоянна производителност в устойчивата архитектура.

В продължение на много години нашата организация, със своя компетентен и опитен персонал, разбира нуждите на своите клиенти, предоставяйки им необходимите съвременни услуги за тестване и подпомагайки ги при създаването, внедряването и подобряването на системите за управление. В тази рамка ние също така предоставяме услуги за тестване на бизнеса в съответствие със стандарта „EN 1279 Стъкло в сгради - Изолационни стъклопакети“.