JIS K 6259 Каучук, вулканизиран или термопластичен - Определяне на устойчивост на озон
Стандартът „JIS K 6259 Каучук, вулканизиран или термопластичен – Определяне на устойчивост на озон“, разработен от Японската организация за индустриални стандарти (JIS), се състои от редица стандарти, организирани под едно и също заглавие:
- В стандарта „JIS K 6259-1 Част 1: Статично и динамично изпитване на опън“, Описана е процедура за изпитване на статично разграждане на озон на вулканизиран каучук и впоследствие на непластмасов каучук и устойчивост на боя и озон. По същество този стандарт се основава на стандарта „ISO 1431-1 Каучук, вулканизиран или термопластичен – Устойчивост на озоново напукване – Част 1: Изпитване на статично и динамично напрежение“, разработен от Международната организация по стандартизация (ISO). Този международен стандарт описва процедури, предназначени за използване при оценяване устойчивостта на вулканизирани или термопластични каучуци на напукване, когато са изложени на въздух, съдържащ определена концентрация на озон, при статично или динамично напрежение на опън, при определена температура и, ако е необходимо, при определен относителен влажност, при липса на въздействието на пряка светлина.
Визуалното наблюдение или анализът на изображението се използват за оценка на образуването и нарастването на пукнатини. Могат също да бъдат идентифицирани промени във физичните или химичните свойства в резултат на излагане. Референтни и алтернативни методи за определяне на концентрацията на озон са включени в стандарта ISO 1431-3.
При извършване на това изпитване пробите се излагат в затворено помещение на атмосфера, съдържаща постоянна концентрация на озон при определена температура и висока или неопределена влажност, при статично напрежение на опън, при непрекъснато динамично напрежение или при редуващи се периоди на динамично и статично напрежение. Тестовите части се проверяват периодично за пукнатини.
Описани са три алтернативни процедури за излагане и оценка на напукване:
- Наличието или липсата на пукнатини се определя след излагане за определен период от време на определено статично напрежение, динамично напрежение или комбинация от динамични и статични напрежения. Наличието или отсъствието на пукнатини се определя чрез визуално наблюдение или анализ на изображението. При необходимост се прави оценка на степента на напукване. Ако е необходимо, след излагане се измерват физични или химични свойства, за да се определи разграждането на пробните материали чрез сравнение с оригиналните части.
- Времето, в което пукнатините се появяват за първи път, се определя от дадено статично напрежение, динамично напрежение или комбинация от динамични и статични напрежения.
- Праговото и ограничаващото прагово напрежение се определят чрез визуално наблюдение и/или анализ на изображението за всяко дадено време на експозиция (отнася се само за статични тестове за напрежение на опън).
Стандартът „JIS K 6259-2 Част 2: Определяне на концентрацията на озон“ описва методи за определяне на концентрацията на озон в камерата за изпитване. Освен това този стандарт включва три метода като метод на ултравиолетова абсорбция (метод на измерване A), инструментален метод (метод на измерване B) и мокър химичен метод (метод на измерване C). Методът на ултравиолетова абсорбция обаче е референтният метод за калибриране на концентрацията на озон и се използва за калибриране на инструменталния метод и мокрия химичен метод.По същество този стандарт се основава на стандарта „ISO 1431-3 Каучук, вулканизиран или термопластичен – Устойчивост на озоново напукване – Част 3: Референтни и алтернативни методи за определяне на концентрацията на озон в лабораторни тестови камери“, разработен от Международната организация по стандартизация (ISO ). Този международен стандарт описва три метода за определяне на концентрацията на озон в лабораторни тестови помещения:
- Метод A UV абсорбция: Това е референтният метод и се използва като инструмент за калибриране за алтернативни методи B и C.
- Метод B Инструментални техники: B1 електрохимична и B2 хемилуминесценция
- Метод C Мокри химични техники: Процедура I, Процедура II и Процедура III
Взема се проба от смес от озон/въздух от камерата за излагане на озон и концентрацията на озон се определя чрез референтен метод на UV абсорбция или алтернативни инструментални или химични методи за анализ, калибрирани спрямо метода на UV абсорбция.
Сред многобройните изпитвания, измервания, анализи и проучвания за оценка, които предоставя за бизнеса в различни сектори, нашата организация също предоставя услуги за изпитване, определени в стандарта „JIS K 6259 Каучук, вулканизиран или термопластичен – Определяне на устойчивост на озон“, с обучен и експерт персонал и съвременно технологично оборудване.
