EN 14995 Пластмаси - Оценка на компостируемостта - Схема за изпитване и технически спецификации

EN 14995 Пластмаси - Оценка на компостируемостта - Схема за изпитване и технически спецификации

Европейският стандарт „EN 14995 Пластмаси - Оценка на компостируемостта - Схема на изпитване и спецификации“ описва изискванията и процедурите за определяне на компостируемостта и анаеробната обработваемост на опаковки и опаковъчни материали, като разглежда четири характеристики:

EN 14995 Пластмаси - Оценка на компостируемостта - Схема за изпитване и технически спецификации

  • Биоразградим
  • Разграждане по време на биологично третиране
  • Въздействие върху процеса на биологично третиране
  • Влияние върху качеството на получения компост

Когато се работи с опаковки, съставени от различни компоненти, някои компостируеми, а други некомпостируеми, самата опаковка като цяло не е компостируема. Ако обаче компонентите могат лесно да бъдат разделени на ръка преди изхвърляне, компостируемите компоненти могат да бъдат ефективно оползотворени и преработени, след като бъдат отделени от некомпостируемите компоненти.

Този стандарт обхваща компостируемостта на опаковките, но не разглежда съществуващите разпоредби относно компостируемостта на остатъчното съдържание. Този стандарт предоставя информация за обработката на опаковки в контролирани съоръжения за третиране на отпадъци, но не разглежда отпадъците от опаковки, които могат да попаднат в околната среда по неконтролиран начин, т.е. като боклук.

В епоха, в която устойчивостта е на преден план в глобалните дискусии, търсенето на екологично чисти материали непрекъснато нараства. Пластмасите, някога смятани за революционно изобретение, сега представляват значителни предизвикателства поради устойчивостта им в околната среда. Не всички пластмаси обаче са създадени еднакви. Тук се намесва стандартът EN 14995, предлагащ цялостна рамка за оценка на компостируемостта на пластмасовите материали.

Стандартът EN 14995 разширява принципите на биоразградимост отвъд опаковките до по-широк спектър от приложения на пластмасата. Този стандарт допълва „EN 13432 Опаковки – Изисквания за опаковки, оползотворими чрез компостиране и биоразграждане – Схема за изпитване и критерии за оценка за окончателно приемане на опаковки“, който се фокусира специално върху опаковките и гарантира, че твърденията за компостируеми пластмаси са подкрепени от науката, а не от маркетингови преувеличения.

С нарастващия регулаторен натиск и нарастващото потребителско търсене на решения за кръгова икономика, стандартът EN 14995 остава ключов елемент за производителите, които се стремят да сертифицират продуктите си като органично рециклируеми.

Стандартът EN 14995 е разработен, за да отговори на необходимостта от стандартизирана оценка на пластмасови материали, предназначени за употреба в промишлено компостиране или анаеробно разграждане. За разлика от стандарта EN 13432, който е хармонизиран съгласно Директивата за опаковките и отпадъците от опаковки и се прилага само за опаковки, обхватът на стандарта EN 14995 е разширен, за да включва пластмаси, които не са опаковки, като например селскостопански фолиа, потребителски стоки и технически компоненти. Това го прави особено важен за индустрии като селското стопанство, градинарството и потребителските стоки, където пластмасите се използват в различни контексти за многократна употреба.

Според философията на този стандарт, пластмасата може да се счита за компостируема само ако се разгражда безвредно в контролирана среда за биологично третиране, която имитира промишлени компостиращи съоръжения. Той оценява четири ключови характеристики, за да гарантира, че материалът не възпрепятства процесите на управление на отпадъците или не замърсява крайния продукт. Чрез определяне на измерими прагове, стандартът EN 14995 помага на производителите да проверят своите екологични твърдения, подкрепя сертифициращите органи и насочва политиците в насърчаването на устойчиви потоци от отпадъци.

Стандартът EN 14995 по същество включва многостранна схема за тестване, която изследва пластмасите в лабораторни и симулирани реални условия. За да може даден материал да премине този стандарт, той трябва да отговаря на строги критерии относно биоразградимостта, разграждането и екотоксичността, както и да допринася положително (или поне неутрално) за компостирането.

Основните изисквания на този стандарт са следните:

  • Биоразградимост: Това измерва способността на пластмасата да бъде разградена от микроорганизми на по-прости вещества като вода, въглероден диоксид и биомаса. Праг: Най-малко 90% биоразграждане в рамките на шест месеца при контролирани условия на компостиране (обикновено 58 градуса по Целзий и 50% влажност). Тестване: Често се използват стандарти като EN ISO 14855, които анализират въглеродния диоксид, получен в резултат на аеробно биоразграждане.
  • Разлагане: Това измерва колко добре се разграждат пластмасовите частици по време на биологично третиране, предотвратявайки образуването на големи остатъци, които биха могли да запушат машините или да останат в компоста. Праг: След 12-седмична симулация на компостиране, не повече от 10% от оригиналния материал трябва да останат на парчета, по-големи от 2 мм. Тестване: Симулация на компостиране в биореактор, последвана от пресяване и визуална проверка.
  • Въздействие върху процеса на компостиране: Това измерва дали пластмасата влияе върху микробната активност или върху общата ефективност на компостирането. Праг: Материалът не трябва да оказва отрицателно въздействие върху параметри като pH, нива на кислород или скорост на разлагане в сравнение с контролна проба. Тестване: Партидните тестове за компостиране наблюдават динамиката на процеса.
  • Въздействие върху качеството на компоста (екотоксичност): Това измерва дали полученият компост е безопасен за растенията, почвените организми и човешкото здраве. Праг: Компостът не трябва да показва неблагоприятни ефекти при тестове за кълняемост на семената (напр. поне 90% процент на кълняемост и 80% относителен растеж в сравнение с контролите) и анализи за токсичност на червеи. Тестване: Тестове за фитотоксичност (напр. EN ISO 11269-2) и други оценки на екотоксичност.

Тези критерии трябва да бъдат изпълнени едновременно и макар основният фокус на стандарта да е аеробното компостиране, той разглежда и анаеробната преработка за производство на биогаз. По-важното е, че стандартът EN 14995 изключва тежки метали и други замърсители, ограничавайки ги до нива, които не надвишават тези, открити в готовия компост.

Съответствието със стандарта EN 14995 обикновено включва структуриран протокол за изпитване, провеждан от акредитирани лаборатории. Производителите представят проби за независима проверка, която може да отнеме няколко месеца поради дългото време за биоразграждане. След сертифициране, продуктите могат да носят логото на европейската биопластмаса или подобни маркировки, показващи съответствие.

В продължение на много години нашата организация, със своя компетентен и опитен персонал, разбира нуждите на своите клиенти, предоставяйки им необходимите съвременни услуги за тестване и подпомагайки ги при създаването, внедряването и подобряването на системите за управление. В тази рамка ние също така предоставяме услуги за тестване на предприятия в съответствие със стандарта „EN 14995 Пластмаси - Оценка на компостируемостта - Схема за изпитване и технически спецификации“.

WhatsApp