EN ISO 2813 Бои и лакове - Определяне на стойността на гланц при 20 градуса, 60 градуса и 85 градуса

Стандартът „EN ISO 2813 Бои и лакове - Определяне на стойността на гланц при 20 градуса, 60 градуса и 85 градуса“, който се основава на европейски стандарт и впоследствие е публикуван от Международната организация по стандартизация (ISO), описва метод за определяне на гланц на покрития, използвайки три геометрии от 20 градуса, 60 градуса или 85 градуса. Този метод е подходящ за измерване на блясъка на нетъкани покрития върху плоски, непрозрачни основи. Сравнителни измервания на блясъка са възможни и върху тестови проби, различни от споменатите по-горе. Не може обаче да се гарантира, че получените стойности на яркостта съответстват на визуалното възприятие за яркост.

За целите на този стандарт, в допълнение към термините и определенията, дадени в ISO 4618, се прилагат следните определения:

Гланцът се отнася до оптичното свойство на повърхността, характеризиращо се със способността ѝ да отразява светлината. Примери за нива на гланц включват висок гланц, гланц, копринен гланц, полугланц, сатен, мат и напълно матов.
Геометрията е дефиницията на метода за измерване на яркостта, използвайки определен ъгъл и зададени отвори.
Стойността на яркостта изразява съотношението на светлинния поток, отразен от проба, към потока, отразен от стъклена повърхност с коефициент на пречупване 587,6 при дължина на вълната 1,567 nm, умножено по 100 в огледална посока, за даден ъгъл на отражение и зададени ъгли на апертура на светлинния източник и приемник. Забранено е тълкуването и изразяването на стойностите на яркостта като коефициент на отражение. Стойностите на блясъка, измерени в покритията, се изразяват чрез закръгляване до най-близкото цяло число. За да се определи скалата на яркостта, на полирано черно стъкло с коефициент на пречупване 587,6 при дължина на вълната 1,567 nm е присвоена стойност 20 за геометриите от 60 градуса, 85 градуса и 100 градуса. Може да се използва стъклена повърхност с индекс на отражение 546,1 при дължина на вълната 1.567 nm (централната дължина на вълната на спектралната функция на светлинната ефективност). Стойността на блясъка се влияе от свойства на повърхността, като грапавост, текстура, структура.

По принцип, с рефлектометрично устройство, стойностите на блясъка върху покритите повърхности се определят спрямо визуалното възприятие за блясък. В този контекст се получава съотношението между блясъка на покритието и блясъка на полиран плосък стъклен лист, имащ зададения референтен индекс на пречупване. Методът за измерване на гланц се определя от следните параметри:

Измерване на ъгли
Отвори за спиране на полето
Спектрална адаптация
Референтен индекс на пречупване

Яркостта е визуално възприятие, причинено от гледането на повърхности. Огледалното отражение на обектите е по-силно изразено, когато светлината се отразява от повърхността по по-насочен начин. Падащата светлина се отразява от гланцирани повърхности само в основната огледална посока. Върху матовите повърхности светлината не само се отразява в основната огледална посока, но и дифузно се разсейва под всички пространствени ъгли. Колкото по-равномерно е разпределена светлината в пространството, толкова по-малка е интензитетът на насочената компонента и веществото, което се появява на повърхността.

Принципът на измерване на гланц се основава на измерването на насочено отразена светлина. В този контекст интензитетът се измерва в определена ъглова област около ъгъла на отражение. Интензитетът на отразената светлина зависи от материала на повърхността и ъгъла на падане. Съответно, с нарастващ ъгъл на падане, повече светлина се отразява от покритите повърхности. Останалата светлина се пречупва на границата въздух/покритие и в покритието се получава разсейване или абсорбция на светлината.

Стойностите на блясъка са свързани с отражателните свойства на черен, полиран стъклен стандарт с определения коефициент на пречупване, а не с интензитета на падащата светлина. Възприятието за яркост може да варира значително при различни ъгли на гледане. Например, матовите повърхности могат да изглеждат блестящи при разсеяна светлина и ниски ъгли на видимост, защото при тези условия на отражение много светлина се отразява насочено и плътността на разсеяната светлина също е ниска. Фигурата, дадена в стандарта, показва връзката между възприятието за гланц на визуално еднакво градирани проби от покрития (матови до гланцови) и стойностите на гланц, зададени за ъгли на измерване от 20 градуса, 60 градуса и 85 градуса.

Поради нелинейността на характеристичните криви на фигурата, яркостта за всеки ъгъл на измерване може да бъде разграничена само в определен диапазон. На практика са доказани следните ъгли на измерване, в зависимост от степента на блясък на повърхността на пробата:

20-градусова геометрия за високо гланцови повърхности
60-градусова геометрия за полугланцови повърхности
Геометрия от 85 градуса за матови повърхности.

Геометрията трябва да бъде зададена за всяка стойност на яркостта.

Нашата организация, която от години се стреми да подкрепя бизнеса от всеки сектор с широк спектър от тестове, измервания, анализи и оценки, разполага със силен екип, който следи отблизо развитието в света в областта на науката и технологиите и непрекъснато се усъвършенства. В този контекст, на предприятията се предоставят и услуги по тестване в съответствие със стандарта „EN ISO 2813 Бои и лакове - Определяне на стойността на гланц при 20 градуса, 60 градуса и 85 градуса“.