За целите на този стандарт се прилагат следните термини и определения:
Изпитването чрез надраскване включва изтегляне на индентор с известна геометрия през система покритие-основа. При това изпитване инденторът е с известен материал, размер и геометрия, като например диамантен индентор с конус на Рокуел. Изпитването се провежда върху определена дължина при постоянно натоварване. Ако покритието се отстрани от основата, може да се оцени адхезията на системата покритие-основа и нивото на адхезия може да се сравни с подобни комбинации от системи покритие-основа. Ако повреда се появи само в термично напръскано керамично покритие, присъщата кохезия на покритията е очевидна. Ако не се наблюдава повреда, изпитвателното натоварване може да се увеличи, докато се получи повреда на покритието. Различните режими на повреда на покритието по време на изпитването чрез надраскване са описани в стандартното приложение (Приложение А).
По време на изпитването за драскотина, пукнатини могат да се образуват в резултат на опънни напрежения, генерирани зад вдлъбнатината, които могат да балансират напреженията на триене при натиск отпред. Образуването на пукнатини може да бъде открито чрез сензор за акустична емисия, инсталиран в държача за вдлъбнатини на машината за изпитване за драскотина. Освен това, тангенциалната сила между вдлъбнатината и изпитваната повърхност може да бъде наблюдавана, за да се предостави допълнителна информация за условията на повреда. Тази тангенциална сила, често неправилно наричана сила на триене, е резултат както от триенето между вдлъбнатината и изпитвания образец, така и от силата на ориране, необходима за деформиране на системата покритие-основа.
Машината за изпитване на драскотини е инструмент, използван за прилагане както на нормално натоварване, така и на движеща сила, за да задържи здраво индентора и да създаде драскотини. Обикновено се използва пружинно изместване за постигане на избрания график на натоварване. Магнитно задвижваните възли са също толкова подходящи. Машината за изпитване на драскотини обикновено се състои от неподвижно монтиран диамантен индентор с конична диамантена геометрия на Рокуел. Понастоящем се препоръчва диамантен индентор с радиус на върха 20 μm. Използваната машина за изпитване на драскотини трябва да бъде калибрирана в съответствие с процедурите, описани в ISO 20502.
Размерът на пробата за драскащ тест варира, тъй като машините за драскащ тест имат различни държачи за проби. Обикновено се препоръчва размер на пробата 20 x 20 mm² . След пръскане, покритията се изрязват перпендикулярно на повърхността на покритието, вграждат се в подходящ материал и се полират. Използвайки стандартни металографски процедури, напречното сечение на покритията трябва да се полира до максимум 0,5 µm преди драскащ тест (стандарт ISO 4287). Тъй като пробите могат да бъдат чувствителни към топлина или налягане, се препоръчва вграждането им в хладна монтажна среда, като например акрилна смола. Вакуумно импрегниране обикновено не е необходимо. Преди драскащ тест, тестовата проба трябва да се почисти с алкохол или ацетон и да се остави да изсъхне, за да се отстранят повърхностните замърсители като масло, грес и влага. Трябва да се избягва оставяне на пръстови отпечатъци в тестовата зона. Следната информация трябва да се получи от производителя на покритието: материал и дебелина на основата, и материал и дебелина на покритието.
Тестването чрез драскане изисква взаимодействие между индентора и пробата, което може да е чувствително към условията на околната среда. Следователно, температурата и относителната влажност трябва да се следят и контролират, за да се осигури повторяемост. Препоръчителните условия на околната среда са: 22 градуса по Целзий плюс/минус 2 градуса по Целзий и 50 процента плюс/минус 5 процента относителна влажност.
След теста за надраскване, процентът на всеки наличен режим на повреда се определя с помощта на заснетите изображения. Типичните режими на повреда, включително липса на пукнатини, кохезионни пукнатини и адхезивни пукнатини, са показани в стандартното приложение (Приложение А). Адхезивната повреда се индикира от наличието на пукнатини на границата между покритието и друг компонент на системата покритие-основа (свързващо покритие/основа или горно покритие/свързващо покритие), докато пукнатините в покритието са показателни за кохезивна повреда. Ако и двата вида повреда присъстват в една пробна група, режимът на повреда се счита за валиден, ако той представлява повече от 30 процента от наблюдаваните повреди. Примери за повреди са показани в таблицата, озаглавена „Пример за оценка на режима на повреда“.
Нашата организация, която от години подкрепя бизнеса във всички сектори чрез широк спектър от дейности по тестване, измерване, анализ и оценка, се гордее със силен екип от служители, които следят отблизо световните развития в науката и технологиите и непрекъснато се усъвършенстват. В този контекст, ние също така предоставяме услуги за тестване в съответствие с ISO 27307 Термично напръскване - Оценка на адхезията и кохезията на термично напръскани керамични покрития чрез напречно надраскване.
Можете да ни помолите да попълним формуляра, за да получим среща, да получим по-подробна информация или да поискаме оценка.
