EN 1062 Бои и лакове - Покривни материали и покривни системи за външна зидария и бетон
Европейският стандарт „EN 1062 Бои и лакове - Покривни материали и покривни системи за външна зидария и бетон“ се състои от редица подстандарти под едно и също заглавие:
- Стандартът „EN 1062-1 Част 1: Класификация“ описва обща система за класифициране на облицовъчни материали и облицовъчни системи за декорация и защита на нова и стара, облицована или необлицована външна зидария. Този стандарт включва и незадължителна система за класификация, базирана на определени физични свойства.
Този стандарт се прилага за всички покривни материали и покривни системи за зидария, включително тези, предназначени за употреба с мазилки с органично свързващо вещество и топлоизолационни системи. Препоръките за специфични покрития за зидария са включени в приложението към стандарта (Приложение А).
- Стандартът „DIN EN 1062-2 Част 2: Определяне и класификация на скоростта на пропускливост на водни пари“ описва метод за определяне на скоростта на пропускливост на водни пари на покрития, покривни системи и подобни продукти, предназначени за външна зидария и бетон. Този метод е приложим за покрития и покривни системи върху порести основи като тухли, бетон и мазилки. Процедурата с използване на порест субстрат не е приложима за покрития с дебелина на сухия филм по-малка от 80 µm, определена чрез изчисление.
- Стандартът „DIN EN 1062-2 Част 3: Определяне на водопропускливостта“ описва метода за определяне на водопропускливостта на покрития, покривни системи и подобни продукти, предназначени за външна зидария, и за тяхната класификация съгласно стандарта EN 1062-1. Този метод е валиден за покрития и покривни системи върху порести повърхности като тухли, бетон и мазилки. Пропускливост на течност и вода, по-голяма от определената стойност, не може да бъде точно измерена чрез метода на изпитване, описан в този стандарт.
- Стандартът „DIN EN 1062-2 Част 6: Определяне на пропускливостта на въглероден диоксид“ описва два метода за определяне на пропускливостта на въглероден диоксид на покрития, покривни системи и подобни продукти, предназначени за външна зидария и бетон. Тези методи са валидни за покрития и покривни системи върху мазилка, бетон и подобни порести повърхности.
- Метод А Гравиметричен метод. Покритата страна на изпитваното парче се излага на измервателния газ и се определя количествено отделеният въглероден диоксид. Тестовият образец обхваща тестова клетка, съдържаща абсорбент за въглероден диоксид, което прави клетката газонепроницаема за околната среда. Тестовата клетка се поддържа в суха атмосфера от въглероден диоксид/въздух при 23 градуса плюс/минус 2 градуса и се претегля на редовни интервали. Пропускливостта на въглероден диоксид се изчислява от увеличението на масата. Определянето е завършено, когато се достигне стационарно състояние, т.е. когато увеличаването на масата вече не се променя с времето. За контролни цели, във всяка серия от определяния се измерва референтен филм (стандарт) с известна пропускливост на въглероден диоксид.
- Метод Б Метод с носещ газ. Покрито изпитвано парче се поставя между две половини на клетка за пропускливост, което ги прави газонепроницаеми една за друга и за околната среда. Докато измервателният газ преминава през едната половина на пермеационната клетка, поток от газ-носител (за предпочитане азот или въздух, без въглероден диоксид) преминава през другата половина. Този поток от газ-носител пренася диспергирания въглероден диоксид към система за детекция, базирана на инфрачервена спектрометрия или газова хроматография. Определянето се извършва при 23 градуса плюс/минус 2 градуса и се завършва, когато се достигне стационарно състояние, т.е. когато пропускливостта на въглероден диоксид вече не се променя с времето.
И двата газа (измервателният газ и носещият газ) могат да бъдат овлажнявани според нуждите. За контролни цели, във всяка серия от определяния се измерва референтен филм (стандарт) с известна пропускливост на въглероден диоксид. И двата метода се изпълняват изостатично, т.е. изпитваното парче е подложено на парциална разлика в налягането, а не на абсолютна разлика в налягането.
При използване на метод А може да се използва само суха смес от въглероден диоксид и въздух, тъй като абсорбентът ще реагира с влагата в измервания газ. Следователно, ако е необходимо да се знае пропускливостта на въглероден диоксид при различно ниво на влажност, например 50 процента относителна влажност, е подходящ само метод Б.
- Стандартът „DIN EN 1062-2 Част 7 Определяне на свойствата за премостване на пукнатини“ описва два метода, използвани за определяне на свойствата за премостване на пукнатини на покривни материали, покривни системи и подобни продукти, предназначени за външна зидария и бетон. Този стандарт трябва да се чете заедно с EN 1062-1 и „N 1504-2 Продукти и системи за защита и ремонт на бетонни конструкции - Определения, изисквания, контрол на качеството и оценка на съответствието - Част 2: Системи за повърхностна защита на бетон“. Този стандарт също така дава класификация на покритията според техните свойства за премостване на пукнатини. Методът, който ще се използва за конкретен продукт или система, трябва да бъде договорен между участващите страни.
- Стандартът „DIN EN 1062-11 Част 11: Методи за кондициониране преди изпитване“ описва четири метода за кондициониране на тестови образци, подготвени за изпитване на устойчивостта на атмосферни влияния на покривни материали и покривни системи за външна зидария и бетон. Посочените методи за кондициониране позволяват широк диапазон от метеорологични условия, така че различни методи за кондициониране са необходими само в изключителни случаи.
Нашата организация разполага със силен екип, който следи отблизо развитието в областта на науката и технологиите в света и непрекъснато се усъвършенства. Сред многобройните дейности по изпитване, измерване, анализ и оценка, предоставяни на предприятия в различни сектори, има и услуги по изпитване в съответствие със стандарта „EN 1062 Бои и лакове - Покривни материали и покривни системи за външна зидария и бетон“.
