EN ISO 19069 Пластмаси - Полипропиленови (PP) материали за формоване и екструдиране

EN ISO 19069 Пластмаси - Полипропиленови (PP) материали за формоване и екструдиране

Стандартът „EN ISO 19069 Пластмаси - Полипропиленови (PP) материали за формоване и екструдиране“, разработен от Международната организация по стандартизация (ISO) и по-късно публикуван като европейски стандарт в рамките на усилията за хармонизация, се състои от следните подраздели, публикувани под едно и също заглавие:

EN ISO 19069 Пластмаси - Полипропиленови (PP) материали за формоване и екструдиране

  • Стандартът „EN ISO 19069-1 Част 1: Система за идентификация и основа за спецификации“ установява система за идентификация на термопластичен материал от полипропилен (PP), която може да се използва като основа за спецификации. Видовете полипропиленови пластмаси се разграничават един от друг чрез класификационна система, базирана на подходящи нива на следните описателни свойства:
  • модул на еластичност на опън
  • Устойчивост на удар
  • Масов дебит на стопилката (MFR)
  • Включена е също информация за основните параметри на полимера, предвиденото приложение или метода на обработка, ключовите свойства, добавките, оцветителите, пълнителите и подсилващите материали.

Този стандарт се прилага за всички полипропиленови хомополимери и пропиленови съполимери с по-малко от 50 масови процента съдържание на други 1-олефини, както и за полимерни смеси, съдържащи най-малко 50 масови процента (m/m) от гореспоменатите полимери.

Това се отнася за стандартни готови за употреба материали под формата на прах, гранули или пелети, както и за материали, модифицирани или немодифицирани с оцветители, добавки или пълнители.

Този стандарт не се прилага за каучук на пропиленова основа.

Материалите с едни и същи спецификации не е задължително да осигуряват едни и същи характеристики. Този стандарт не предоставя инженерни данни, данни за характеристиките или данни за условията на обработка, които може да са необходими за определяне на материал за конкретно приложение или метод на обработка.

Ако се изискват такива допълнителни характеристики, те следва да се определят съгласно методите за изпитване, посочени в стандарт EN ISO 19069-2, където е уместно.

Системата за класификация и спецификация на термопластите се основава на стандартизирания модел, даден в стандарта.

Накратко, основната цел на стандарта EN ISO 19069-1 е да създаде ясна и унифицирана система за идентификация на полипропиленови термопластични материали, предназначени за процеси на формоване и екструдиране. Тази система позволява на производителите, доставчиците, преработвателите и крайните потребители последователно да идентифицират и дефинират видовете полипропилен в цялата световна верига на доставки.

Този стандарт се прилага за:

  • Полипропиленови хомополимери
  • Пропиленови съполимери, съдържащи по-малко от 50% (по маса) други 1-олефинови мономери (напр. етилен-пропиленови съполимери)

Това не обхваща материали или готови продукти с по-високо съдържание на съмономери; то обхваща само основни материали за формоване/екструдиране.

Полипропиленът се използва в безброй приложения: автомобилни части, опаковъчни фолиа, домакински стоки, медицински изделия, тръби, влакна и други. Стандартизираната система за идентификация предлага няколко предимства:

  • Това позволява прецизен избор на материали въз основа на изискванията за обработка и производителност.
  • Това улеснява международната търговия, като предоставя общ технически език.
  • Той формира основата на спецификациите на материалите в договорите и споразуменията за качество.
  • Това помага да се осигури проследимост и повторяемост на характеристиките.

Без такава система, сравняването на високотечлив полипропилен за тънкостенно шприцване от различни производители би било много по-трудно и податливо на грешки.

В заключение, стандартът EN ISO 19069-1 е основен стандарт за всеки, който работи с полипропилен в пластмасовата индустрия. Неговата ясна и йерархична система за класификация опростява комуникацията, спецификацията и контрола на качеството за един от най-универсалните и високопроизводителни термопласти, предлагани днес.

  • Стандартът „EN ISO 19069-2 Част 2: Подготовка и характеризиране на образци за изпитване“ описва методите за подготовка на образците за изпитване и методите за изпитване, използвани за характеризиране на свойствата на полипропиленови (PP) материали за формоване и екструдиране. Този стандарт включва изисквания за обработка на изпитвания материал и кондициониране както на изпитвания материал преди формоване, така и на образците преди изпитване.

Този стандарт предоставя също процедури и условия за подготовка на образци за изпитване и измерване на свойствата на материалите, от които са изработени тези образци. Изброени са подходящи и необходими свойства и методи за изпитване за характеризиране на PP материали за формоване и екструдиране.

Спецификациите са избрани от общите методи за изпитване, дадени в стандарта ISO 10350-1. Други методи за изпитване, често използвани или от особено значение за тези материали за формоване и екструдиране, също са включени в стандарта EN ISO 19069-2, както и определящите характеристики, посочени в стандарта EN ISO 19069-1.

За да се получат повторяеми и сравними резултати от тестовете, е необходимо да се използват посочените тук методи за подготовка и кондициониране, размери на пробите и процедури за тестване. Получените стойности може да не са непременно същите като тези, получени при използване на проби с различни размери или приготвени по различни методи.

Докато EN ISO 19069-1 определя системата за идентификация и класификационните кодове за PP материали, EN ISO 19069-2 се фокусира върху практическия аспект: как да се подготвят стандартизирани образци за изпитване от материала и кои точни методи за изпитване да се приложат за измерване на свойствата, посочени в идентификацията или спецификациите на материала.

Този стандарт се прилага за същите видове PP като стандарта EN ISO 19069-1:

  • Полипропиленови хомополимери
  • Пропиленови съполимери (блокови и произволни), съдържащи по-малко от 50% (по маса) други 1-олефинови мономери.

Той обхваща само основни полимерни материали за формоване и екструдиране; не включва готови продукти или съединения извън този обхват.

Последователната подготовка и тестване на пробите са от решаващо значение за:

  • Повтаряеми информационни листове за материалите между доставчиците.
  • Честно сравнение на различните видове PP.
  • Надежден контрол на качеството и проверка на входящите материали.
  • Смислени спецификации в договорите за обществени поръчки и съответствие с регулаторните изисквания (автомобилна индустрия, контакт с храни, медицина и др.)

Без стандартизирани процедури, малки вариации в условията на формоване или настройката на теста могат да доведат до значителни отклонения от отчетените стойности за ударна якост, модул или свойства на течливост, особено при полукристални материали като PP.

В заключение, стандартът EN ISO 19069-2 се фокусира върху това как да се измерват полимерите.

Заедно тези два стабилни стандарта създават цялостна, глобално хармонизирана рамка за специфициране, тестване и сравняване на полипропиленови материали за формоване и екструдиране, поддържайки безброй приложения за крайно приложение по целия свят.

В продължение на много години нашата организация, със своя компетентен и опитен персонал, разбира нуждите на своите клиенти, предоставяйки им необходимите съвременни услуги за тестване и подпомагайки ги при създаването, внедряването и подобряването на системите за управление. В тази рамка ние предоставяме и услуги за тестване в съответствие със стандарта EN ISO 19069.

WhatsApp