ASTM D93-20 Стандартни методи за изпитване за точка на възпламеняване с тестер Pensky-Martens Closed Cup

В стандарта „ASTM D93-20 Стандартни методи за изпитване на точка на възпламеняване с тестер със затворен съд на Pensky-Martens“, публикуван от Американското дружество за изпитване и материали (ASTM), се посочва, че точката на възпламеняване на петролните продукти в температурния диапазон от 40 градуса до 370 градуса се определя с ръчен апарат Pensky-Martens със затворен съд или с автоматичен апарат Pensky-Martens със затворен съд и определяне на точката на възпламеняване на биодизела в температурния диапазон от 60 градуса до 190 градуса. Обяснени са методите за изпитване, включително определяне с апарата.

Могат да се определят точки на възпламеняване над 250 градуса, но не е определена точност над тази температура. За остатъчните горива не е установена чувствителност за точки на възпламеняване над 100 градуса. Чувствителността на използваните смазочни масла не е определена. Някои спецификации определят минимална точка на възпламеняване D40 под 93 градуса, но чувствителността под тази температура не е определена.

Процедура А се прилага за дестилатни горива (дизел, смеси от биодизел, керосин, мазут, турбинни горива), нови и използвани смазочни масла и други хомогенни петролни течности, които не са обхванати от Процедура B или Процедура C.

Процедура B се прилага за остатъчни горива, остатъци от рязане, отработени смазочни масла, смеси от нефтени течности с твърди вещества, нефтени течности, които са склонни да образуват повърхностен филм при условия на изпитване, или нефтени течности с кинематичен вискозитет, който не се нагрява равномерно при смесване и условията на нагряване на Процедура А.

Процедура C се прилага за биодизел (B100). Тъй като точката на възпламеняване на остатъчния алкохол в биодизела е трудна за наблюдение с ръчни техники за точка на възпламеняване, автоматичните устройства с електронно откриване на точката на възпламеняване се оказаха подходящи.

Тези методи за изпитване са приложими за откриване на замърсяване на относително нелетливи или незапалими материали от летливи или запалими материали.

За целите на този стандарт се прилагат следните термини и определения:

• Биодизелът се отнася до гориво, състоящо се от моно-алкилови естери на дълговерижни мастни киселини, получени от растителни масла или животински мазнини, нарича се B100.
• Биодизеловите смеси се отнасят до сместа от биодизелово гориво с дизелово гориво на петролна основа.
• Динамично се отнася до ситуацията, при която парите върху пробата за изпитване и пробата за изпитване не са в температурен баланс, когато се използва източник на запалване в методите за изпитване на точка на възпламеняване в петролни продукти. Това се случва основно чрез нагряване на изпитваната проба с постоянна предписана скорост и изоставане на температурата на парите от температурата на изпитваната проба.
• Равновесието при методите за изпитване на точката на запалване се отнася до ситуацията, при която парата над изпитваната проба и изпитваната проба са при една и съща температура, когато се използва източникът на запалване. Това условие може да не е напълно изпълнено на практика, тъй като температурата може да не е еднаква в цялата тестова проба и тестовият капак и затворът на устройството може да са по-студени или по-топли.
• Точка на възпламеняване При методите за изпитване на точката на възпламеняване най-ниската температура на пробата за изпитване се коригира, за да се отчетат промените в атмосферното налягане от 101,3 kPa, където прилагането на източник на запалване при тази температура ще доведе до запалване на парите на пробата за изпитване при определени условия на изпитване.

При извършване на изпитването месингов съд за изпитване с определени размери (напълнен с пробата за изпитване до вътрешната маркировка и снабден с капак с определени размери) се нагрява и пробата се смесва в определени пропорции, като се използва една от трите определени процедури (A, B или C). Източник на запалване се насочва към съда за изпитване на редовни интервали с едновременно спиране на разбъркването, докато се открие проблясък. Точката на възпламеняване се отчита, както е дефинирано в този стандарт.

Температурата на пламна точка е мярка за склонността на изпитваната проба да образува запалима смес с въздуха при контролирани лабораторни условия. Това е само едно от редицата свойства, които трябва да се имат предвид при оценката на общата опасност от запалимост на даден материал.

Точката на възпламеняване се използва в правилата за транспорт и безопасност за идентифициране на запалими и горими материали. За точни дефиниции на тези класификации трябва да се направи справка в съответната наредба.

Тези методи за изпитване трябва да се използват за измерване и описание на свойствата на материали, продукти или възли в отговор на топлина и източник на запалване при контролирани лабораторни условия и не трябва да се използват за идентифициране или оценка на опасността от пожар или риска от пожар на материали, продукти или възли при действителни условия на пожар. Резултатите от тези методи за изпитване обаче могат да се използват като елементи на оценка на риска от пожар, която взема предвид всички съответни фактори при оценката на опасността от пожар при конкретна крайна употреба.

Тези методи за изпитване предоставят процедури за изпитване на пламна точка в единичен затворен съд за температури до 370 градуса.

Сред многобройните изследвания за изпитване, измерване, анализ и оценка, извършени за предприятия в различни сектори, нашата организация, със своя обучен и експертен персонал и усъвършенствано технологично оборудване, отговаря на „Стандартните методи за изпитване за точка на възпламеняване с ASTM D93-20 Pensky- Изпитвателно устройство със затворена чаша Martens". Той също така предоставя определени услуги за сертифициране и тестване.