EN ISO 13468 Пластмаси - Определяне на общата светлопропускливост на прозрачни материали

Стандартът „EN ISO 13468 Пластмаси - Определяне на общата светлопропускливост на прозрачни материали“, който е базиран на европейски стандарт и по-късно публикуван от Международната организация по стандартизация (ISO), се състои от подраздели, публикувани под едно и също заглавие. А именно,

„EN ISO 13468-1 Част 1: Еднолъчев инструмент“ описва процедура за определяне на общата светлопропускливост на плоски прозрачни и практически безцветни пластмаси във видимата област на спектъра, използвайки еднолъчев фотометър със специфициран светлинен източник и фотодетектор по стандарта CIE. Този стандарт не може да се използва за пластмаси, съдържащи флуоресцентни материали. Този стандарт е валиден за прозрачни формовъчни материали, филми и листове с дебелина, непревишаваща 10 mm.

Общата пропускливост на светлината може да се определи и с двулъчев спектрофотометър, както е описано в стандарта ISO 13468-2. Този стандарт обаче осигурява просто, но точно, практично и бързо определяне. Този метод е подходящ не само за аналитични цели, но и за контрол на качеството. По същество безцветните пластмаси включват тези, които са леко оцветени. Проби с дебелина над 10 мм могат да бъдат измервани, стига инструментът да ги побира, но резултатите може да не са сравними с тези, получени при използване на проби с дебелина под 10 мм.

За целите на този стандарт се прилагат термините и определенията, дадени в „Публикация на CIE № 17 Международен речник на осветлението на CIE“, както и следното определение:

Прозрачните пластмаси са пластмаси, чието пропускане на светлина е по същество равномерно и имат висок коефициент на пропускане във видимата област на спектъра. Ако геометричните им форми са подходящи, обектите се виждат ясно през прозрачната пластмаса във видимата зона.
Общата светлинна пропускливост е съотношението на пропуснатия светлинен поток към падащия светлинен поток, когато успореден светлинен лъч преминава през проба.

Образците за изпитване се изрязват от филм, лист или от шприцвани или компресионно формовани форми. Пробите трябва да са без дефекти, прах, мазнини, защитни материали, лепила, драскотини и петна, както и без видими вътрешни кухини и частици.

Пробите трябва да са достатъчно големи, за да покрият входния отвор и компенсационния отвор на интегриращата сфера. За сфера с диаметър 150 мм се препоръчва диск с диаметър 50 мм или 60 мм или квадрат със страна със същата дължина. Освен ако не е посочено друго, от всяка проба от даден материал се вземат три проби.

Преди изпитването пробите се кондиционират в съответствие със стандарта ISO 23 при температура от 2 градуса плюс/минус 50 градуса и относителна влажност от 5 процента плюс/минус 291 процента за определен период от време в зависимост от дебелината на пробата и материала. По този начин пробите достигат термично равновесие. 16 часа обикновено са достатъчни за проби с дебелина под 0,025 мм. За по-дебели материали може да се използва повече от 40 часа.

Тестерът е инсталиран в атмосфера, поддържана при температура от 23 градуса плюс/минус 2 градуса и относителна влажност от 50 процента плюс/минус 5 процента.

„EN ISO 13468-2 Част 2: Двулъчева апаратура“ описва процедура за определяне на общата светлопропускливост на плоски прозрачни пластмаси и практически безцветни пластмаси във видимата област на спектъра, използвайки двулъчев сканиращ спектрофотометър. Този стандарт не може да се използва за пластмаси, съдържащи флуоресцентни материали. Този стандарт е валиден за прозрачни формовъчни материали, филми и листове с дебелина, непревишаваща 10 mm.

Общата пропускливост на светлината може да се определи и с еднолъчев инструмент, както е описано в стандарта ISO 13468-1. По същество безцветните пластмаси включват тези, които са леко оцветени. Проби с дебелина над 10 мм могат да бъдат измервани, стига инструментът да ги побира, но резултатите не могат да бъдат сравнявани с тези, получени при използване на проби с дебелина под 10 мм.

Прозрачните пластмаси са пластмаси, чието пропускане на светлина е по същество равномерно и имат висок коефициент на пропускане във видимата област на спектъра. Стига геометричните им форми да са подходящи, обектите са ясно видими през пластмасата, която е прозрачна във видимата област.
Общата спектрална пропускливост е съотношението на пропуснатия лъчист поток (както редовен, така и разсеян) към падащия лъчист поток, когато паралелен лъч монохроматично лъчение с дадена дължина на вълната преминава през проба.
Общата светлинна пропускливост е съотношението на пропуснатия светлинен поток към падащия светлинен поток, когато успореден лъч светлина преминава през проба.

Пробите се изрязват от филм, лист или от форми, отлети чрез шприцване или компресионно формоване. Пробите трябва да са без дефекти, прах, мазнини, защитни материали, лепила, драскотини и петна, както и без видими вътрешни кухини и частици. Пробите трябва да са достатъчно големи, за да покрият входния отвор на интегриращата сфера. За сфера с диаметър 150 мм се препоръчва диск с диаметър 50 мм или 60 мм или квадрат със страна със същата дължина. Освен ако не е посочено друго, от всяка проба от даден материал се вземат три проби.

Преди изпитването пробите се кондиционират в съответствие със стандарта ISO 291 при температура 23 градуса плюс/минус 2 градуса и относителна влажност 50 процента плюс/минус 10 процента за период от време, зависещ от състоянието на пробите, докато се достигне термично равновесие, в зависимост от дебелината на пробата и материала. За проби с дебелина под 0,025 мм обикновено са достатъчни 16 часа. За по-дебели материали обикновено е достатъчно повече от 40 часа.

Тестерът е инсталиран в атмосфера, поддържана при температура от 23 градуса плюс/минус 2 градуса и относителна влажност от 50 процента плюс/минус 10 процента.

Нашата организация, която от години се стреми да подкрепя бизнеса от всеки сектор с широк спектър от тестове, измервания, анализи и оценки, разполага със силен екип, който следи отблизо развитието в света в областта на науката и технологиите и непрекъснато се усъвършенства. В този контекст, на предприятията се предоставят и услуги по тестване в съответствие със стандарта „EN ISO 13468 Пластмаси - Определяне на общата светлопропускливост на прозрачни материали“.