Стандартът „ISO 10074 Анодиране на алуминий и неговите сплави – Спецификация за твърди анодни оксидни покрития върху алуминий и неговите сплави“, разработен от Международната организация по стандартизация (ISO), описва изискванията, включително методите за изпитване, за твърди анодни оксидни покрития върху алуминий и неговите сплави. Освен това стандартното приложение съдържа информация, която трябва да бъде предоставена на анодизатора от клиента (приложение A).
Той не се прилага за покрития, произведени чрез процеси, наречени плазмено електролитно оксидиране, микродъгово оксидиране, плазмено-химично анодно оксидиране, анодно искрово отлагане или искрово анодиране.
За целите на този стандарт, в допълнение към термините и определенията, обяснени в стандарта ISO 7583, се прилагат следните определения:
Свойствата и характеристиките на твърдите анодно окислени покрития се влияят значително както от сплавта, така и от производствения метод. Следователно, за целите на този стандарт, материалите се класифицират в пет групи сплави, както следва:
Информацията, която клиентът трябва да предостави на анодизатора, трябва да отговаря на стандартното приложение (Приложение A).
Важната за външния вид повърхност трябва да бъде напълно анодизирана. Визуалният вид трябва да бъде по същество гладък. Не трябва да има разливи, бълбукащи или прашни (изгорели) зони. Визуалната проверка зависи от множество тестове за приемане. Пукнатините или микропукнатините обикновено не са причина за отхвърляне.
Измерванията на дебелината трябва да се правят на важни повърхности, а не в рамките на 5 mm от маркировки или в непосредствена близост до остър ръб. Измерването трябва да се извърши с помощта на неразрушителния метод на вихрови токове, описан в стандарта ISO 2360, или деструктивния микроскопичен метод, описан в стандарта ISO 1463. В случай на спор трябва да се използва микроскопичният метод. Измерването на дебелината или, където е приложимо, крайните размери се извършва в тест за приемане на партида.
Повърхностната плътност (маса на покритието на единица площ), измерена в съответствие със стандарта ISO 2106, върху незапечатани анодно оксидни покрития с номинална дебелина 50 μm плюс/минус 5 μm, трябва да има минималните стойности в таблицата, дадена в стандартен. Ако дебелината на покритието не е 50 μm, повърхностната плътност трябва да се коригира пропорционално. Метод, определен в стандарта ISO 2106, изисква използването на реагент, съдържащ хром(VI). Хром (VI) е токсичен и неговите разтвори са опасни за околната среда и сериозно опасни за водата.
Износоустойчивостта трябва да се измерва върху незапечатани анодно оксидирани покрития. Поради добрата корелация с други свойства, устойчивостта на износване трябва да се тества с помощта на метода за изпитване на износване на абразивни дискове, описан в стандарта ISO 8251.
Устойчивостта на износване може да бъде измерена върху запечатани анодно окислени покрития, но хидротермалното запечатване или боядисване може да намали устойчивостта на износване с повече от 50 процента.
Когато методът за изпитване на износване с абразивно колело не е подходящ (особено при някои извити повърхности), устойчивостта на абразия трябва да се тества с помощта на метода за изпитване с абразивна струя, описан в стандарта ISO 8251. Този тест дава средна стойност за общата дебелина на покритието.
Методът за изпитване на износване на абразивни дискове оценява устойчивостта на износване. Методът на изпитване с абразивна струя оценява устойчивостта на абразия (ерозия). Следователно резултатите не са непременно сравними.
Устойчивостта на износване трябва да се определи чрез измерване на загубата на дебелина на покритието или загубата на маса на покритието. Това трябва да бъде средната стойност от най-малко три теста, като се използва методът за изпитване на абразивно колело, описан в стандарта ISO 8251. Загубата на дебелината на покритието или масата на покритието трябва да изключва всяка загуба, дължаща се на износване преди теста.
Стойностите за приемане трябва да отговарят на таблицата, дадена в стандарта. Стандартната проба, отговаряща на този стандарт, се изпитва ежедневно при същите условия като тези, използвани за пробата за изпитване. Когато се използва загуба на дебелина на покритието, всяка стойност на дебелината трябва да бъде средната стойност от 10 отчитания в тестовата зона. Интервалът между твърдата анодизация и теста за износване трябва да бъде поне 24 часа. През този период тестовите проби се съхраняват в тестовата среда.
При метода на изпитване с абразивна струя устойчивостта на абразия се определя от масата на силициевия карбид или времето, необходимо за проникване в покритието. Когато се определя с помощта на метода за изпитване с абразивна струя, описан в стандарта ISO 8251, крайната стойност трябва да бъде средната стойност от поне три изпитвания. Стойностите за приемане трябва да отговарят на таблицата, дадена в стандарта. Интервалът между твърдата анодизация и теста за износване трябва да бъде поне 24 часа. През този период тестовите проби се съхраняват в тестовата среда.
Нашата организация, сред многобройните тестове, измервания, анализи и проучвания за оценка, които извършва за предприятия в различни сектори, със своя обучен и експертен персонал и усъвършенствано технологично оборудване, определя стандарта „ISO 10074 Анодиране на алуминий и неговите сплави – Спецификация за твърди анодни оксидни покрития върху алуминий и неговите сплави". Той също така предоставя услуги за тестване.
Можете да ни помолите да попълним формуляра, за да получим среща, да получим по-подробна информация или да поискаме оценка.
