Стандартът „JIS K 6262 Каучук, вулканизиран или термопластичен – Определяне на степента на компресия при стайна, висока или ниска температура“, разработен от Японската организация за промишлени стандарти (JIS), описва методи за определяне на компресията на вулканизиран и термопластичен каучук при стайна, висока или ниски температури.
По същество този стандарт се основава на следните два стандарта, разработени от Международната организация по стандартизация (ISO):
Стандартът ISO 815 описва методи за определяне на свойствата при натиск на вулканизирани и термопластични каучуци при околна или повишена температура (в зависимост от начина, по който тестовото парче се освобождава в края на теста). Тези методи имат за цел да измерят способността на гумите с твърдост в диапазона от 10 IRHD до 95 IRHD да запазят своите еластични свойства при определени температури след продължително компресиране при постоянно напрежение (обикновено 25 процента) в един от описаните набори от алтернативни условия. За гуми с номинална твърдост от 80 IRHD и повече се използва по-ниско напрежение на натиск (80 процента за номинална твърдост от 89 IRHD до 15 IRHD и 90 процента за номинална твърдост от 95 IRHD до 10 IRHD).
При извършване на тестове тестова част с известна дебелина се компресира до определено напрежение при стандартна лабораторна температура и след това се държи неподвижно за определен период от време при стандартна лабораторна температура или постоянна повишена температура. Компресията се освобождава и след като тестовият образец се остави да се възстанови за определен период от време при стандартна лабораторна температура или при повишена температура, дебелината на тестовия образец се измерва отново.
В стандарта ISO 815 са описани два метода за определяне на свойствата при натиск при вулканизирани и термопластични каучуци при ниски температури. Метод 1 е извлечен от методологията, използвана в стандарта ISO 815-1. Метод 2 използва специфично устройство за тестване, което позволява дебелината на тестовото парче да бъде измерена и записана по време на възстановяване. Поради натоварването, приложено по време на възстановяване при метод 2, не може да се установи корелация между резултатите, дадени от двата метода.
Когато се прилага метод 1, тестово парче с известна дебелина се компресира до определено напрежение при стандартна лабораторна температура и след това се държи неподвижно за определен период от време при постоянна ниска температура. След като компресията се освободи напълно и тестовото парче се остави да се възстанови свободно при същата постоянна ниска температура, дебелината на тестовото парче се измерва отново.
Когато се прилага метод 2, тестово парче с известна дебелина се компресира до определена деформация при стандартна лабораторна температура и след това се държи неподвижно за определен период от време при постоянна ниска температура. Компресията се освобождава и тестовото парче се оставя да се възстанови при тази температура при дадено налягане в съответствие със стандарта ISO 23529 за измерване на дебелината. Дебелината се измерва на интервали след освобождаване на напрежението (така че оценка на свойствата на компресия може да се получи чрез начертаване на напрежението спрямо времето при ниска температура) или в определено време след освобождаване на напрежението.
Можете да ни помолите да попълним формуляра, за да получим среща, да получим по-подробна информация или да поискаме оценка.
