EN ISO 6507 Метални материали - Изпитване за твърдост по Викерс

EN ISO 6507 Метални материали - Изпитване за твърдост по Викерс

Стандартът „EN ISO 6507 Метални материали - Изпитване на твърдост по Викерс“, който е базиран на европейски стандарт и по-късно публикуван от Международната организация по стандартизация (ISO), се състои от следните подраздели, публикувани под едно и също заглавие:

EN ISO 6507 Метални материали - Изпитване за твърдост по Викерс

  • Стандартът „EN ISO 6507-1 Част 1: Метод за изпитване“ описва метода за изпитване на твърдост по Викерс за три различни диапазона на изпитвателно усилие за метални материали, включително твърди метали и други циментирани карбиди.

Изпитването за твърдост по Викерс е специфицирано в този документ за дължини на диагонала на вдлъбнатините между 0,020 mm и 1,400 mm. Използването на този метод за определяне на твърдостта по Викерс от по-малки вдлъбнатини е извън обхвата на този стандарт, тъй като резултатите биха били обект на значителни несигурности поради ограниченията на оптичното измерване и несъвършенствата в геометрията на върха.

По принцип този стандарт включва метод за периодична проверка за рутинна проверка на използваната тестова машина от потребителя. Съществуват специфични международни стандарти за специфични материали или продукти.

Твърдостта по Викерс е пропорционална на изпитвателната сила, разделена на площта на наклонената повърхност на вдлъбнатината. Тази повърхност се приема за правилна пирамида с квадратна основа и връх под същия ъгъл като вдлъбнатината. Върхът на правилната пирамида е подравнен с центъра на основата ѝ. Където е приложимо, този стандарт приема параметрите за изпитване на твърдост, определени от Работната група по твърдост в рамките на Международния комитет за мерки и теглилки и Консултативния комитет по маса и свързани с тях величини.

  • Стандартът „EN ISO 6507-2 Част 2: Проверка и калибриране на изпитвателни машини“ описва метода за проверка и калибриране на изпитвателни машини и диагонални измервателни системи за определяне на твърдостта по Викерс в съответствие с EN ISO 6507-1. Този стандарт включва метод за директна проверка и калибриране на изпитвателната машина, системата за измерване на вдлъбнатини и диагоналната дължина. За цялостното управление на машината е специфициран метод за индиректна проверка с помощта на референтни блокове.

Ако дадена изпитвателна машина е предназначена да се използва и за други методи за изпитване на твърдост, тя трябва да бъде валидирана отделно за всеки метод. Този стандарт се прилага и за преносими машини за изпитване на твърдост, но не и за машини за изпитване на твърдост, базирани на различни принципи на измерване, като например метода на ултразвуковия импеданс.

Преди да може да бъде валидирана машина за измерване на твърдост по Викерс, тя трябва да бъде проверена, за да се гарантира, че е правилно настроена съгласно инструкциите на производителя. По-конкретно, трябва да се провери следното:

    • Буталото, което държи вдлъбнатината, може да се плъзга във водача си без никакво триене или прекомерен страничен луфт.
    • Държачът на вдлъбнатината е здраво монтиран върху буталото
    • Тестовата сила може да се прилага и отстранява без удар, вибрации или превишаване и без да се повлияе на показанията.
    • Диагонална измервателна система:
      • Ако е интегрирано с машината, превключването от режим на повдигане към режим на измерване не влияе на показанията.
      • Осветителното устройство на измервателния микроскоп осигурява равномерно осветяване на цялата наблюдавана област с достатъчен контраст между вдлъбнатината и околната повърхност, за да се идентифицира ясно границата.
      • Ако е необходимо, центърът на вдлъбнатината е в центъра на зрителното поле.

Критериите, посочени в този документ за работата на изпитвателната машина, са разработени и усъвършенствани в продължение на значителен период от време. При определяне на специфичен толеранс, на който машината трябва да отговаря, неопределеността, свързана с използването на измервателно оборудване или референтни стандарти, се включва в този толеранс и следователно би било неподходящо тази неопределеност да се отчита допълнително, например чрез намаляване на толеранса с неопределеността на измерването. Това се отнася за всички измервания, направени по време на пряка или непряка проверка на машината.

  • Стандартът „EN ISO 6507-3 Част 3: Калибриране на референтни блокове“ описва метод за калибриране на референтни блокове за индиректна проверка на машини за изпитване на твърдост по Викерс, както е посочено в EN ISO 6507-2. Този метод е валиден само за вдлъбнатини с диагонал най-малко 0,020 mm.

Референтните блокове трябва да бъдат специално произведени за употреба като референтни блокове за твърдост, като се използва производствен процес, който осигурява необходимата хомогенност, структурна стабилност, гладка повърхностна твърдост и стабилност на твърдостта във времето. Дебелината на референтния блок не трябва да бъде по-малка от 5 mm. Площта на изпитваната повърхност на референтния блок не трябва да надвишава 40 cm². Референтните блокове трябва да са без магнетизъм. Производителят се съветва да гарантира, че блоковете, изработени от стомана, са размагнитени в края на производствения процес (преди калибриране). Максималното отклонение в плоскостта на изпитваната и опорната повърхност не трябва да надвишава 0,005 mm. Максималната грешка в паралелизма не трябва да надвишава 0,010 mm в рамките на 50 mm. Изпитваната повърхност трябва да е без драскотини, които биха попречили на измерването на вдлъбнатини. Грапавостта на изпитваната повърхност не трябва да надвишава 0,05 µm. Долната опорна повърхност трябва да бъде фино шлайфана или по-добре. За да се провери дали впоследствие от референтния блок не е отстранен материал, дебелината му трябва да бъде маркирана с точност до 0,01 mm върху референтния блок по време на калибрирането или да се направи идентификационен знак върху изпитваната повърхност.

  • В стандарта „EN ISO 6507-4 Част 4: Таблици със стойности на твърдост“ са дадени таблици за твърдост по Викерс, които се използват при изпитвания, провеждани в съответствие със стандарта EN ISO 6507-1.

Накратко, стандартът EN ISO 6507 определя метода за измерване на твърдостта, използвайки теста за твърдост по Викерс, който се основава на вдлъбване с форма на диамантена пирамида в повърхността на материала под определено натоварване и измерване на диагонала на образуваното вдлъбване.

Нашата организация, която от години подкрепя бизнеса във всички сектори чрез широк спектър от дейности по тестване, измерване, анализ и оценка, разполага със силен екип от служители, които следят отблизо световните развития в науката и технологиите и непрекъснато се усъвършенстват. В този контекст, ние също така предоставяме услуги за тестване в съответствие със стандарта EN ISO 6507 Метални материали - тест за твърдост по Викерс.

WhatsApp