Стандартът ISO 2039-1 „Пластмаси - Определяне на твърдост - Част 1: Метод за вдлъбване с топка“, публикуван от Международната организация по стандартизация (ISO), описва метод за определяне на твърдостта на пластмаси и ебонит с помощта на инструмент за вдлъбване с топка, зареден с вдлъбване. Твърдостта, определена чрез този метод, може да предостави данни за научноизследователска и развойна дейност, контрол на качеството и приемане или отхвърляне съгласно спецификациите.
За целите на този стандарт, твърдостта на отпечатъка на топката се определя като съотношението на натоварването върху отпечатъка на топката към площта на отпечатъка, образуван от отпечатъка на топката след определено време на прилагане на натоварването. Тя се изразява в нютони на квадратен милиметър.
Методът се състои в прилагане на специфично натоварване с топка върху повърхността на изпитвания образец. Дълбочината на вдлъбнатината се измерва под натоварване. Площта на повърхността на вдлъбнатината се изчислява от нейната дълбочина. Твърдостта на вдлъбнатината на топката се изчислява от следната зависимост: Твърдост на вдлъбнатината на топката = Приложено натоварване / Площ на повърхността на вдлъбнатината.
Устройството за изпитване на твърдост, използвано в тестовете, се състои основно от рамка с регулируема платформа, оборудвана с плоча за поддържане на изпитвания образец, индентор със съответните фитинги и устройство за прилагане на неударно натоварване. Това устройство трябва да бъде оборудвано и с устройство, което измерва дълбочината на проникване на индентора в диапазона от 0,4 мм с точност плюс/минус 0,005 мм. Рамката не трябва да се деформира с повече от 0,05 мм при максимално натоварване; деформацията трябва да се измерва по главната ос на приложената сила. Инденторът трябва да бъде закалена и полирана стоманена топка. Топката не трябва да показва деформация или повреди след теста. Диаметърът на топката трябва да бъде 5,0 мм плюс/минус 0,05 мм. В тестовете се използва и устройство за измерване на времето (с точност плюс/минус 0,1 секунди).
Всеки изпитвателен образец трябва да бъде гладка, плоска плоча или блок с достатъчен размер, за да се сведат до минимум ефектите от ръба в резултата от изпитването, например 20 mm x 20 mm. Повърхностите на изпитвания образец трябва да са успоредни. Препоръчва се дебелина от 4 mm. Поддържаната повърхност на изпитвания образец не трябва да показва никаква деформация след изпитването.
Ако се изпитват образци с дебелина по-малка от 4 мм, е възможно да се подредят няколко образци един върху друг. Стойностите на твърдостта, получени от подредени образци и от единични образци с еднаква дебелина, обаче може да се различават.
Преди изпитването пробите за изпитване трябва да бъдат кондиционирани в една от стандартните атмосфери, посочени в ISO 291.
Накратко, ISO 2039-1 е международен стандарт, който определя метод за изпитване за определяне на твърдостта на пластмаси и ебонит чрез измерване на дълбочината на вдлъбнатината, създадена от стоманена топка под определено натоварване и продължителност. Това е известно като твърдост при вдлъбване на топката (или твърдост по Рокуел за пластмаси в някои региони). Този тест се използва широко в контрола на качеството и сравнението на материали за термопласти, термореактивни пластмаси и твърд каучук (ебонит).
Този стандарт се прилага обикновено в следните области:
Често тествани материали включват:
Предимствата на този метод са следните:
Методът обаче има някои ограничения:
Методът, описан в стандарта ISO 2039-1, се използва широко за оценка на механичните свойства на пластмасовите материали под натоварване и допринася значително за избора на материали, контрола на качеството и процесите на проектиране на продукти в различни индустрии.
Основната цел на този стандарт е да осигури последователна и надеждна техника за измерване на твърдостта при вдлъбване на термопластични и термореактивни материали, използвайки сила, приложена през сферично вдлъбване. Това измерване на твърдостта отразява устойчивостта на материала на деформация под напрежение. Този метод се използва широко, тъй като пластичната твърдост е критично свойство, влияещо върху:
Стандартът ISO 2039-1 играе важна роля в индустрията в следните области:
В заключение, стандартът ISO 2039-1 е критичен стандарт за характеризиране на твърдостта на пластмасите, използвайки метода на вдлъбване с топка. Като предлага надежден и повтаряем подход, той подпомага избора на материали, проектирането на продукти и осигуряването на качеството в различни сектори, включително автомобилната, аерокосмическата, потребителската и електрониката. Разбирането и прилагането на този стандарт допринася за подобряване на производителността, надеждността и безопасността на продуктите.
В продължение на много години нашата организация, със своя компетентен и опитен персонал, разбира нуждите на своите клиенти, предоставяйки им необходимите съвременни услуги за тестване и подпомагайки ги при създаването, внедряването и подобряването на системите за управление. В тази рамка ние също така предоставяме услуги за тестване на предприятия в съответствие със стандарта „ISO 2039-1 Пластмаси - Определяне на твърдост - Част 1: Метод с вдлъбване на топка“.
Можете да ни помолите да попълним формуляра, за да получим среща, да получим по-подробна информация или да поискаме оценка.
