EN 590 Автомобилни горива - Дизел - Изисквания и методи за изпитване

EN 590 Автомобилни горива - Дизел - Изисквания и методи за изпитване

Европейският стандарт „EN 590 Автомобилни горива - Дизел - Изисквания и методи за изпитване“ описва изискванията и методите за изпитване на автомобилни дизелови горива, пуснати на пазара и доставени. Този стандарт се прилага за автомобилни дизелови горива, предназначени за употреба в превозни средства с дизелови двигатели, проектирани да работят с автомобилно дизелово гориво, съдържащо до 7,0 обемни процента метилов естер на мастни киселини (FAME).

EN 590 Автомобилни горива - Дизел - Изисквания и методи за изпитване

Пробите трябва да се вземат, както е описано в стандартите EN ISO 3170 или EN ISO 3171, или в съответствие с националните стандарти или законови разпоредби относно вземането на проби от автомобилно дизелово гориво. Предвид чувствителността на някои методи за изпитване, посочени в този стандарт, трябва да се обърне особено внимание на спазването на всички насоки относно контейнерите за вземане на проби, включени в стандарта за метода на изпитване.

Информацията и размерите на маркировките, които трябва да се нанасят върху помпи за дизелово гориво, използвани за разпределяне на гориво за автомобили, трябва да отговарят на изискванията на националните стандарти или законовите разпоредби относно маркирането на помпи за дизелово гориво за автомобили. Препоръчително е маркировките за сяра да бъдат посочени в националното приложение към този стандарт. За съдържание на сяра до 10 mg/kg препоръчителното обозначение е „без сяра“ на националния език.

В света на автомобилните горива стандартите играят ключова роля за осигуряване на последователност, безопасност и екологично съответствие. Стандартът EN 590 се счита за основна спецификация за дизеловото гориво, използвано в превозни средства в цяла Европа и извън нея. Този стандарт определя точните физични и химични свойства, които дизеловото гориво трябва да притежава, за да бъде законно продавано в страните от Европейския съюз и много други европейски страни. Често наричано дизел с ултра ниско съдържание на сяра, горивото, съвместимо с EN 590, има за цел да поддържа съвременните дизелови двигатели, като същевременно минимизира вредните емисии.

Стандартът EN 590 остава отправната точка за дизеловото гориво за пътни превозни средства, като тепърва се преразглежда, за да се приведе в съответствие с променящите се разпоредби за емисиите, като например Евро 6 и Евро 7.

Разработването на стандарта EN 590 беше преплетено с усилията на Европа за по-чист въздух и по-строги изисквания за емисиите от превозните средства. Този стандарт е претърпял множество ревизии, за да се отговори на нарастващите екологични проблеми, особено по отношение на ролята на сярата в замърсяването на въздуха.

  • Първата версия на този стандарт (Euro 1) установи първата унифицирана спецификация за дизелово гориво в ЕС както за пътни, така и за офроуд приложения, като определи ограничение за съдържание на сяра от 0,2% (2.000 ppm) и минимално цетаново число от 49.
  • EN 590 (Евро 2): За да се подобри ефективността на горенето и да се намалят твърдите частици, съдържанието на сяра е намалено до 500 ppm, докато цетановото число остава 49.
  • EN 590 (Евро 3): Направени са допълнителни намаления за понижаване на съдържанието на сяра до 350 ppm и цетановото число до 51, привеждайки го в съответствие с Директива 98/70/ЕО.
  • Последващите актуализации на стандарта EN 590 (Euro 4, 50 ppm сяра, Euro 5, 10 ppm сяра и Euro 5b) постепенно намалиха нивата на сяра до ултраниски прагове, елиминирайки ролята на конвенционалните смазочни материали и правейки добавките задължителни за защита на двигателя. Настоящата версия включва биодизелови смеси (до 7 процента метилов естер на мастни киселини) и поддържа подобрен контрол на емисиите.

Тези промени са обусловени от директиви на ЕС, насочени към намаляване на емисиите на азотен оксид, прахови частици и въглероден диоксид, което прави стандарта EN 590 жизненоважен партньор за стандартите за емисиите на превозните средства.

  • Климатичните адаптации, т.е. класовете за различни среди, са организирани както следва: Тъй като производителността на дизеловия двигател варира в зависимост от температурата, стандартът EN 590 класифицира дизеловия двигател според неговите характеристики на течливост при ниски температури, като например точката на запушване на студения филтър, която показва най-ниската температура, при която горивото може да премине през филтрите без запушване.
  • Умерени региони (класове AF): За по-мек климат, като например Централна и Западна Европа. Клас F (максимум на запушване на студения филтър от -20 градуса) е задължителен за зимен дизел между декември и февруари, докато преходните класове са налични между октомври и април.
  • Арктически региони (класове 0-4): За по-суровите зими в Скандинавия. За зимния дизел е необходим клас 2 (точка на запушване на студения филтър до минус 32 градуса), докато арктическият дизел достига още по-ниски температури.

Тези класификации предотвратяват кристализацията на восък, която може да доведе до спиране на двигателите в студено време.

EN 590 не е само европейско изискване, а има глобално въздействие. Много страни извън ЕС, включително части от Азия и Африка, приемат подобни спецификации за вносно дизелово гориво, за да осигурят съвместимост с двигатели с европейски произход. За потребителите този стандарт предлага надеждна гаранция за гориво, която подобрява разхода на гориво, намалява разходите за поддръжка и отговаря на гаранционните условия. Производителите, от друга страна, могат да извършват прецизна настройка на двигателя, като се възползват от стандартизирани входни данни.

От екологична гледна точка, стандартът EN 590 е допринесъл за по-чист въздух и обществено здраве, като е намалил емисиите на сяра с повече от 99 процента от 1993 г. насам. Предизвикателствата обаче остават: Смесването на биодизел може да увеличи рисковете от окисляване, а ултраниското съдържание на сяра изисква висококачествени добавки. Тестването за замърсители като вода е жизненоважно, тъй като неадекватното съхранение може да разгради дори съвместимото гориво.

Стандартът EN 590 е пример за това как техническите стандарти могат да стимулират напредъка в устойчивостта и иновациите. Чрез прилагането на строг контрол на качеството, той защитава двигателите, намалява замърсяването и подкрепя прехода към по-екологична мобилност. С нарастването на електрическите превозни средства, използването на този стандарт продължава и в хибридните и тежкотоварните дизелови приложения. Спазването на стандарта EN 590 не е по избор за купувачите или доставчиците на гориво.

В продължение на много години нашата организация, със своя компетентен и опитен персонал, разбира нуждите на своите клиенти, предоставяйки им необходимите съвременни услуги за тестване и съдействайки за установяването, внедряването и подобряването на системите за управление. В тази рамка ние също така предоставяме услуги за тестване в съответствие със стандарта „EN 590 Автомобилни горива - Дизел - Изисквания и методи за тестване“.

WhatsApp