
Стандартът „GMW 14127 Изпитване за напукване при удар в материали за автомобилен интериор“, разработен от General Motors Worldwide (GMW), включва метод за изпитване, използван за оценка на устойчивостта на материалите за автомобилен интериор на напукване при удар при ниски температури. Този метод е особено приложим за кожа, покрити текстилни изделия, пластмасови ролкови материали, фолиа, пластмаси и еластомерни материали, използвани в интериора на превозни средства.

Този метод разглежда сериозен реален проблем: материал за интериор, който остава гъвкав и привлекателен при нормални температури, може да стане крехък, когато е изложен на екстремни студове. Ако след това материалът бъде ударен, натиснат или подложен на друг вид въздействие, повърхностното му покритие или външната му част може да се напукат. Стандартът GMW 14127 предоставя контролиран метод за оценка на това поведение.
Основната цел на стандарта GMW 14127 е да определи устойчивостта на материалите за автомобилен интериор на напукване, предизвикано от удар, при -30 градуса по Целзий. За кожа, тестът оценява напукването на горното покритие. За пластмасови ролкови продукти, той оценява напукването на горното покритие или горната кожа. Процедурата е предназначена за компоненти на интериора на леки автомобили. Това прави теста особено полезен за следните материали:
Автомобилните интериори са подложени на значителни температурни колебания. Превозно средство, паркирано навън през зимата, може да достигне температури далеч под нормалните стайни условия. При ниски температури много полимери, покрития, лепила и гъвкави материали стават по-малко пластични. Следователно, един материал може да се държи различно при -30 градуса, отколкото при 23 градуса.
Напукването първоначално може да изглежда като незначителен дефект, но многократната употреба може да доведе до разширяване на повредената зона. В зависимост от приложението, това може да доведе до:
Следователно, стандартът GMW 14127 предоставя начин за идентифициране на материали, податливи на този вид повреди от студено време, преди да бъдат използвани в производствено оборудване.
Стандартът GMW 14127 е тясно свързан със стандарта GMW 14126. Докато стандартът GMW 14126 оценява устойчивостта на сгънати материали на студено напукване, стандартът GMW 14127 оценява напукването, причинено от удар при ниски температури. Изпитвателните лаборатории изброяват и двата стандарта заедно в рамките на изпитванията за студено напукване/устойчивост на температура. Разграничението е важно: стандартът GMW 14126 се фокусира върху студено напукване, свързано със сгъване, докато стандартът GMW 14127 се фокусира върху студено напукване, свързано с удар. Следователно, един материал може да се представи добре в един тест и зле в друг, защото механичните напрежения са различни.
Основният принцип на стандартното изпитване GMW 14127 е изпитваният образец да се кондиционира при ниска температура и след това да се подложи на контролирано въздействие. Наличната документация за оборудването по стандарта GMW 14127 описва изпитвателна установка, състояща се от система с падащи тежести, включваща тръба с регулируема височина, механизъм за освобождаване и приспособление за образеца.
Нискотемпературната среда е важна, защото целта е да се възпроизведе намалената гъвкавост и повишената крехкост, които могат да възникнат по време на работа в студени метеорологични условия.
Характерната температура, посочена за стандарта GMW 14127, е минус 30 градуса. Целта на този стандарт е да се определи устойчивостта на ударно напукване при минус 30 градуса. По същество пробите и изпитвателната установка трябва да бъдат кондиционирани при минус 30 градуса плюс/минус 2 градуса в продължение на 2 часа плюс/минус 0,25 часа. Тези условия трябва да се разглеждат като индикация за процедурата на изпитване. За точни изисквания винаги трябва да се използва съответната спецификация на материала.
Тестът използва контролирано падащо тегло. Необходимата интензивност на удара може да зависи от оценявания материал или компонент.
След удара, пробата се изследва, за да се определи дали има пукнатини. Критичният въпрос не е дали пробата е била ударена, а дали ударът е причинил неприемливи повреди на повърхността на материала. Типичните дефекти, които представляват интерес, включват:
Критериите за приемане обикновено се определят според съответната спецификация на материала или компонента, вместо да се приема, че всеки малък визуален признак означава повреда.
Стандартът GMW 14127 има сравнително широк спектър от приложения. Той може да се прилага за различни материали, включително:
Типичната тестова настройка изисква следното:
Оборудването трябва да може постоянно да генерира определената ударна енергия.
Ключов аспект на настройката е осигуряването на необходимата ниска температура на пробата през цялата съответна част от теста.
Стандартът GMW 14127 е особено ценен по време на избора и проверката на материалите. Доставчикът може да разполага с няколко кандидат-материала, които изглеждат идентични при нормални лабораторни условия. Изпитването за студен удар може да разкрие значителни разлики в поведението им при ниски температури.
Стандартът GMW 14127 може да се използва и като част от програми за качество на доставчиците и производството. Той може да помогне на производителите със следното:
Стандартът GMW 14127 принадлежи към по-широка група тестове за автомобилна издръжливост при ниски температури. Например
Тези методи не трябва да се считат за автоматично взаимозаменяеми. Необходимият метод се определя от производителя на инструмента, спецификацията на материала, чертежа или плана за проверка.
Основните предимства на стандартния метод за изпитване GMW 14127 са следните:
В продължение на много години нашата организация, със своя компетентен и опитен персонал, разбира нуждите на своите клиенти, предоставяйки им необходимите съвременни услуги за тестване и подпомагайки ги при създаването, внедряването и подобряването на системите за управление. В тази рамка ние също така предоставяме услуги за тестване в съответствие със стандарта GMW 14127.
