Твърдост на боята Ford FLTM BI 112-02 Tukon

Стандартът „Ford FLTM BI 112-02 Tukon paint hardness“, разработен от Ford Motor Company (FORD), описва метод за изпитване, използван за определяне на микротвърдостта на боята. Този метод се извършва чрез създаване на вдлъбнатина в боята с помощта на стандартен инструмент за вдлъбнатина Knoop с прилагане на натоварване от 25 g.

Тестът за твърдост по Тукон е метод за определяне на микротвърдост с помощта на диамантен индентор Knoop или пирамидален индентор Vickers с квадратно дъно.

Прилагана към повечето материали и особено към металите, твърдостта е механичен тест, който се използва широко в различни форми в продължение на много години. Информацията, получена от теста за твърдост, е допълваща и често се използва заедно с други техники за проверка на материалите, като например опън или компресия, за да се предостави критична информация за характеристиките.

Боята, както всяка твърда повърхност, има определена твърдост. Най-просто казано, това се отнася до силата, необходима за надраскване на повърхността. Много меката боя лесно се надраска, но също така е по-лесна за полиране. Твърдата повърхност не се надраска толкова лесно, но е по-трудна за полиране.

Твърдостта на боята може да бъде причинена от няколко различни фактора. Като например метод на сушене, дебелина на слоя боя, вид използвана боя или химикали, използвани в боята. Много е трудно да се каже защо боята на една кола е по-твърда от друга. По-важното е, че както при дебелината на боята, твърдостта може да варира от един панел до друг.

При полиране на повърхност, основно се отстранява много тънък слой, като същевременно се опитва да остави възможно най-гладка повърхност. Когато повърхността е много твърда, премахването на този слой отнема много повече време и усилия. Този процес е много по-лесен, ако боята е много мека. Това обаче означава също, че много твърдата боя се нуждае от по-грубо полиране и полираща подложка с повече режещи подложки. Познаването на твърдостта на боята помага да се прецени кога да се спре полирането и да се започне мокро шлайфане.

Съществуват три основни вида измерване на твърдост: надраскване, вдлъбване и отскок. Всеки от тези класове измервания има отделни скали за измерване. По практически причини, таблиците за преобразуване се използват за преобразуване между една скала и друга.

Един от тези методи, методът за твърдост на боята Tukon (метод за твърдост от надраскване), е мярка за това колко устойчива е пробата на счупване или трайна пластична деформация поради триене от остър предмет. Принципът е, че предмет, направен от по-твърд материал, ще надраска предмет, направен от по-мек материал. При тестване на покрития, твърдостта на надраскване се отнася до силата, необходима за врязване на филма в основата.

Тестовете на Кнуп се извършват главно при сили на изпитване между 10 g и 1000 g. Тези тестове са известни като тестове за микротвърдост или микро-вдлъбнатина и се използват най-добре върху малки тестови области или крехки материали, тъй като в късата диагонална област се наблюдава минимална деформация на материала.

В света на боите и покритията не е достатъчно да се каже, че даден продукт е твърд или много твърд. Професионалистите се нуждаят от точни измервания, за да гарантират, че използват правилните продукти за своите специфични приложения.

Нашата организация разполага със силен екип, който следи отблизо развитието в областта на науката и технологиите по света и непрекъснато се усъвършенства. Сред многобройните проучвания за изпитване, измерване, анализ и оценка, предоставяни на предприятия в различни сектори, има и услуги за изпитване в съответствие със стандарта „Ford FLTM BI 112-02 Tukon paint hardness“.