Volvo STD 423-0023 Гланц - Бои и емайллакове

Стандартът „Volvo STD 423-0023 Гланц - Бои и емайллакове“, разработен от автомобилната компания Volvo, описва три метода за изпитване за измерване на огледалния гланц на бояджийски филми с геометрия съответно 20, 60 и 85 градуса:

• Методът с геометрия от 60 градуса може да се приложи към всички видове боя, но за бои с много висок гланц или бои, близки до матов гланц, методът с геометрия от 20 градуса или 85 градуса може да е по-подходящ.
• Методът с 20-градусова геометрия е предназначен да осигури по-добро разграничаване на бои с висок гланц, т.е. такива с 70-градусов гланц, по-висок от 60 единици.
• Методът с 85-градусова геометрия е предназначен да осигури по-добро разграничаване на бои с нисък гланц, т.е. такива с 30-градусов гланц по-малък от 60 единици.

Измерванията на гланц с тези методи са от значение само за филми върху повърхности с добра равнинност, тъй като всяка кривина или локална неравност на основата може сериозно да повлияе на резултата от измерването.

В рамките на Volvo Group методът на измерване се използва и при полихроматични видове бои (напр. метални) върху органични материали и върху цветни бои в насипно състояние.

В тези тестове се използват тестови панели, върху които е нанесен бояджийски материал в съответствие със съществуващата инфраструктура и са изсушени в съответствие с изискванията. Освен това, използваният в тестовете гланцомер трябва да се състои от източник на светлина и леща, която насочва светлинен лъч успоредно или леко сходящ се към тестваната повърхност, и приемно тяло, съдържащо леща, спирачен елемент и фотоклетка за приемане на необходимия конус отразена светлина.

По отношение на геометричните условия, оста на падащия лъч трябва да бъде съответно 20 градуса плюс/минус 0,1 градуса, 60 градуса плюс/минус 0,1 градуса или 85 градуса плюс/минус 0,1 градуса спрямо перпендикуляра на тестваната повърхност. Оста на приемника трябва да съвпада с огледалния образ на оста на падащия лъч в рамките на 22,1 градуса плюс/минус 0,1 градуса. С полираното черно стъкло или друго огледало на предната повърхност в позицията на тестовия панел, изображението на източника трябва да се формира в центъра на ограничителя на приемното поле (прозореца на приемника). Ширината на осветената зона на тестовия панел трябва да бъде най-малко 10 мм.

Ъгълът между оста на приемащия лъч и перпендикуляра трябва да е равен на съответния ъгъл на падащия лъч със същия толеранс. Размерите и допустимите отклонения на източниците и приемниците на светлина трябва да бъдат посочени в таблиците, дадени в стандарта. Ъгловите размери на ограничителите на полето на приемника трябва да се измерват от лещите на приемника. За обобщени чертежи с размери трябва да се спазват цифрите, дадени в стандарта. Допустимите отклонения трябва да бъдат избрани така, че грешките в апертурите на източника и приемника да не водят до грешка в индикацията, по-голяма от 100 единица яркост във всяка точка на скала от 1 единици.

Филтрирането в приемника трябва да се извършва по такъв начин, че пропускливостта на филтъра да отговаря на формулата, дадена в стандарта.

Не трябва да има винетиране на лъчите, попадащи в рамките на ъглите на полето, посочени в геометричните условия. Рецепторният измервателен уред дава индикация, пропорционална на светлинния поток, преминаващ през рецепторното поле, с отклонение в рамките на 1 процент от отчитането на пълната скала.

Основният референтен стандарт е силно полирано черно стъкло, чиято горна повърхност е равна с точност до две ресни на сантиметър, измерено чрез методи за оптична интерференция.

Стъкло с коефициент на пречупване 587,6, измерен при дължина на вълната 1.567 nm, получава стойност на огледална яркост 100. Ако стъкло с този коефициент на пречупване не е налично, е необходима корекция. Стойностите на огледалната яркост за полирано черно стъкло с различни показатели на пречупване при три ъгъла на падане са показани в таблицата, дадена в стандарта.

Основният стандарт се проверява поне на всеки две години поради възможността от стареене. В случай на влошаване, оригиналният блясък може да бъде възстановен чрез оптично полиране с цериев оксид.

Работните стандарти могат да бъдат керамични плочки, стъкловиден емайл, непрозрачно стъкло или други равномерно блестящи материали, но трябва да имат добра плоскост и да бъдат калибрирани спрямо основен стандарт за определена зона и посока на осветление. Тези стандарти трябва да се проверяват периодично чрез сравняване с първичните стандарти. Работните стандарти трябва да бъдат единни и стабилни и калибрирани от технически компетентни организации. За всяка геометрия на гланцомера трябва да са налични поне два стандарта с различни нива на гланц (20 градуса, 60 градуса и 85 градуса).

По отношение на вземането на проби от течни бои, се взема представителна проба от продукта, който ще се тества (или от всеки продукт в случай на многослойна система), както е описано в стандарта ISO 1512. Както е описано в стандарта ISO 1513, всяка проба се изследва и подготвя за тестване.

Ако е възможно, се взема равнинна площ от покритата основа с размери най-малко 150 mm x 100 mm.

Сред многобройните тестове, измервания, анализи и оценки, извършвани за бизнеси в различни сектори, нашата организация предоставя и услуги по тестване, дефинирани в стандарта „Volvo STD 423-0023 Гланц - Бои и емайллакове“, със своя обучен и експертен персонал и модерно технологично оборудване.