FORD FLTM BU 109-02 Тест за студена адхезия за двустранни ленти, чувствителни на натиск

Стандартът „ FORD FLTM BU 109-02 Тест за студена адхезия за двустранни ленти, чувствителни на натиск“, разработен от Ford Motor Company (FORD) , описва процедура за определяне на адхезионните свойства на двустранни ленти, чувствителни на натиск, когато са подложени на удар при ниски температури.

Този метод включва инструментално сравнение на цвета на проба по отношение на еталон чрез определяне на условия на измерване и процедури за измерване на ефектни цветове и плътни цветове. Целта е инструментално да се определят разликите в цвета между пробата и референтната проба, които възникват след материалите, обработката или тестването на стареене на пробата.

Резултатите от измерването са подобни на резултатите от визуалното възприятие, но според стандарта „FORD FLTM BI 109-01 Оценка на визуалния външен вид“, визуалната оценка винаги има предимство пред цифровите данни от измерването и е задължителна за всяко потвърждение на външния вид.

Адхезията (адхезия при отлепване) се отнася до това колко добре лентата прилепва към повърхността. Обикновено издърпването (силата), необходимо за отстраняване на лента с ширина един инч от стоманена плоча, се измерва в унции (т.е. адхезия към стомана). Една и съща лента често се залепва по различен начин към различни повърхности. Чувствителното на натиск лепило е лепкава субстанция, която залепва само чрез прилагане на натиск и не изисква използването на вода, топлина или разтворители.

Стандартът FORD FLTM BU 109-02 определя изискванията за експлоатационни характеристики на самозалепващи ленти от пяна, използвани за вътрешни или външни автомобилни приложения. Лентите са покрити с чувствително на натиск лепило от двете страни и са защитени от освобождаваща подложка. Тества се адхезия както към субстрата на частта, така и към боята на тялото. Носачът на колана може да бъде от тип пяна или не. Тези ленти са проектирани да бъдат прикрепени директно към панела на тялото без използване на грунд. Може да се използва грунд между лентата и основата.

Чувствителните на натиск лепила се използват за временно или постоянно приложение в почти всяка индустрия. Материали като пластмаса, хартия, метал, стъкло и дърво могат да бъдат залепени с такива лепила. Конкретните случаи на употреба включват етикетиране на опаковки за храни, сглобяване на електронни устройства, монтиране на графични дисплеи и много други.

Има четири основни вида самолепила, чувствителни на натиск . Видът, който ще се използва, зависи от приложението:

• Залепващата лента е самонавиваща се без подложка и е най-разпространеният вид чувствително на натиск лепило, използвано в ежедневието. Примерите включват: маскираща лента, тиксо, целофаново тиксо, тиксо за електротехник.
• Едностранната лента се състои от незалепваща страна, като хартия или произведение на изкуството, и залепваща страна с подложка, която може лесно да се отстрани, когато дойде време за инсталиране. Примерите включват: етикети, графики, ламинати.
• Двустранно чувствително на натиск лепило е подобно на едностранно чувствително на натиск лепило, но има лепило от двете страни с носеща мембрана в средата. Най-често срещаният пример е двустранната лента.
• Трансферната лента е увита около освобождаваща подложка. Има лепило от двете страни, но няма носеща мембрана в средата. Свойствата на това чувствително на натиск лепило го правят изключително гъвкаво и може да отговори на всякакви изисквания за дебелина. Примери за приложения са: производство на електроника, табели с имена, производство на превозни средства.

Чувствителните на натиск лепила обикновено се произвеждат от следните материали:

• Чувствителните на натиск лепила, направени от каучук/смола, са комбинация от каучук (естествен или синтетичен) и смоли като масла и антиоксиданти, в зависимост от формулировката. Те се правят по метод на основата на разтворител или чрез горещо стопяване. Гумените лепила създават здрави връзки между различни материали. Имат високи адхезионни свойства. Основният им недостатък е, че излагането на химикали намалява здравината на връзката. Това са най-разпространените лепила, чувствителни на натиск.
• Акрилът е вторият най-популярен тип чувствително на натиск лепило. Могат да се добавят смоли, мономери и други химикали, за да се променят адхезионните свойства. Въпреки че акрилните лепила, чувствителни на натиск, са издръжливи, те нямат толкова здравина, колкото тези, направени от каучук. Основното им предимство е, че са устойчиви на UV лъчи и по-малко податливи на окисление. Освен това има добра адхезия към различни повърхности, включително метал, стъкло и поликарбонат. Те обаче не прилепват добре към полиетиленовите и полипропиленовите повърхности. Тези свойства правят акрилните чувствителни на натиск лепила оптималният избор за много външни приложения.
• Силиконовите лепила, чувствителни на натиск, са най-рядко срещаните от трите. Те се състоят от силиконови полимери, които могат да поддържат здрави връзки в широк температурен диапазон в сравнение с гумените и акрилните лепила, чувствителни на натиск. В сравнение с лепилата, направени от каучук и акрил, неговата адхезионна сила е сравнително ниска.

Сред многобройните изпитвания, измервания, анализи и проучвания за оценка, които предоставя за бизнеса в различни сектори, нашата организация, със своя обучен и експертен персонал и усъвършенствано технологично оборудване, предоставя услуги за изпитване, определени в „FORD FLTM BU 109-02 Тест за студена адхезия за двустранни ленти, чувствителни на натиск" стандарт. Той също така дава.