Volvo STD 1026-5272 Гланц - Боя и лак

Стандартът „Volvo STD 1026-5272 Гланц - Боя и лак“, разработен от автомобилната компания Volvo, описва три метода за изпитване за измерване на огледалния гланц на бояджийски филми с геометрия 20 градуса, 60 градуса и 85 градуса:

• Методът с геометрия от 60 градуса може да се приложи към всички видове боя, но за бои с много висок гланц или бои, близки до матов гланц, методът с геометрия от 20 градуса или 85 градуса може да е по-подходящ.
• Методът с 20-градусова геометрия е предназначен да осигури по-добро разграничаване на бои с висок гланц, т.е. такива с 70-градусов гланц, по-висок от 60 единици.
• Методът с 85-градусова геометрия е предназначен да осигури по-добро разграничаване на бои с нисък гланц, т.е. такива с 30-градусов гланц по-малък от 60 единици.

Измерванията на гланц по тези методи са от значение само за филми върху повърхности с добра равнинност, тъй като всяка кривина или локална неравност на основата може сериозно да повлияе на резултата от теста. В рамките на Volvo Group методът на измерване се използва и при многоцветни видове бои, като например металически бои.

В тези тестове се използват бояджийски материали, нанесени и изсушени в съответствие с изискванията, и тестови панели в съответствие със стандартите STD 1021,5211. Гланцомерът, използван в тези тестове, трябва да се състои от източник на светлина и леща, която насочва светлинен лъч успоредно или леко сходящ се към тестваната повърхност, и приемно тяло, съдържащо леща, спирачен елемент и фотоклетка за приемане на необходимия конус на отразената светлина.

По отношение на геометричните изисквания, оста на падащия лъч трябва да бъде перпендикулярна на тестваната повърхност съответно под ъгъл от приблизително 20 градуса плюс/минус 0,1, 60 градуса плюс/минус 0,1 или 85 градуса плюс/минус 0,1. Оста на приемника трябва да съвпада с огледалното изображение на оста на падащия лъч в рамките на 22,1 градуса плюс/минус 0,1. В позицията на изпитвания панел изображението на източника трябва да се формира в центъра на ограничителя на полето на приемника (прозореца на приемника), като се използва полирано черно стъкло или друго огледало на предната повърхност. Ширината на осветената зона на изпитвания панел трябва да бъде най-малко 10 мм.

Ъгълът между оста на приемащия лъч и перпендикуляра трябва да е равен на съответния ъгъл на падащия лъч със същия толеранс. Размерите и допустимите отклонения на източниците и приемниците трябва да бъдат посочени в таблиците, дадени в стандарта. Ъгловите размери на ограничителите на полето на приемника трябва да се измерват от лещите на приемника. За обобщени чертежи с размери се следват цифрите, дадени в стандарта. Допустимите отклонения трябва да бъдат избрани така, че грешките в апертурите на източника и приемника да не водят до грешка в индикацията, по-голяма от 100 единица яркост във всяка точка на скали от 1 единици.

Филтрирането в приемника трябва да се извърши, като се следва формулата, дадена в стандарта за пропускливостта на филтъра. Не се извършва засенчване на лъчите, попадащи в рамките на ъглите на полето, зададени в геометричните условия. Приемният измервателен уред дава индикация, пропорционална на светлинния поток, преминаващ през зоната на приемника, спирайки в рамките на 1 процент от отчитането на пълната скала.

Работните стандарти могат да бъдат керамични плочки, стъкловиден емайл, непрозрачно стъкло или други равномерно блестящи материали, но трябва да имат добра плоскост и да бъдат калибрирани спрямо основен стандарт за определена зона и посока на осветление. Тези стандарти трябва да се проверяват периодично чрез сравняване с първичните стандарти. Работните стандарти трябва да бъдат единни, стабилни и калибрирани от технически компетентни организации. За всяка геометрия на гланцомера трябва да са налични поне два стандарта с различни нива на гланц (20 градуса, 60 градуса и 85 градуса).

При вземане на проби от течни бои се взема представителна проба от продукта, който ще се тества (или от всеки продукт в случай на многослойна система), както е описано в стандарта ISO 1512. Както е описано в стандарта ISO 1513, всяка проба се изследва и подготвя за тестване.

При вземане на проби от покрити субстрати, когато е възможно, се взема равнинна площ от покрития субстрат с размери най-малко 150 mm x 100 mm. Измерванията на гланц, използващи метода, посочен в този стандарт, са значими само когато се извършват върху повърхности с добра равнинност, всяка кривина или локална неравност на основата ще повлияе на резултатите от изпитването.

Сред многобройните тестове, измервания, анализи и оценки, които нашата организация е извършила за бизнеси в различни сектори, тя предоставя и услуги за тестване, дефинирани в стандарта „Volvo STD 1026-5272 Гланц - Боя и лак“, със своя обучен и експертен персонал и модерно технологично оборудване.