FORD DVM-0039-MA Устойчивост на репеленти срещу насекоми

Стандартът „FORD DVM-0039-MA Устойчивост на репеленти срещу насекоми“, разработен от Ford Motor Company (FORD), описва процедура за определяне на свойствата на устойчивост на репеленти срещу насекоми, използвани в превозни средства.

Устойчивостта на репеленти срещу насекоми е наследствена генетична черта, която променя биохимията и физиологията на вредителя, позволявайки му да оцелее след токсични химикали.

Резистентността към инсектициди е основен и нарастващ проблем за контрола на векторите на болести от комари. Въпреки че е постигнат значителен напредък в молекулярното изясняване на механизмите на резистентност и разработването на диагностични инструменти, тяхното въздействие върху програмите за контрол на болестта остава ограничено.

В повечето случаи диагностичните инструменти предоставят ретроспективен преглед на промените, наложени от инсектициди, вместо проспективен анализ за насочване на стратегии за контрол на векторите.

Има нужда от модерни бази данни, свързани с нискотехнологични, лесни за използване и интерпретируеми технологии и платформи за подпомагане на вземането на решения. Разпространението на нови пестициди изисква стабилна диагностика на устойчивостта за вземане на решения, както в селското стопанство и медицината.

Устойчивостта на инсектициди е една от най-значимите пречки пред дългосрочната устойчивост на химическия контрол на насекомите вредители. Развитието на резистентността към пестициди се характеризира с намалена чувствителност на населението към токсин поради експозиция на полето.

Резистентността към пестициди е ново явление. Той се появи едва след широкото приемане на химикали от практикуващите борба с вредителите в началото на средата на 20 век. Въпреки многократните неуспехи на новите пестицидни химикали, все още липсва ясно разбиране за това как тревопасните насекоми могат бързо да се адаптират към пестицидите.

Устойчивостта на насекоми се определя от Световната здравна организация като развитие на способността на организма да понася токсични вещества в дози, които биха били смъртоносни за повечето индивиди в нормалната популация на вида.

Въпреки че добавките в репелентите за насекоми са доста стабилни и могат да издържат дълго време, обикновено се препоръчва репелентът да се изхвърли след три години. Това се дължи най-вече на загубата на ефективност.

Повтарящата се употреба на един и същ клас пестициди за контрол на вредител може да причини нежелани промени в генофонда на вредителя, водещи до резистентност към пестициди, друга форма на изкуствен подбор.

Когато репелентът против насекоми се използва за първи път, малка част от популацията на вредителите може да оцелее след излагане на веществото поради различния си генетичен състав. Тези индивиди предават гените си за резистентност на следващото поколение. Последващите употреби на репелента против насекоми увеличават дела на по-малко податливите индивиди в популацията. Чрез този процес на селекция популацията постепенно развива резистентност към инсектицида. В световен мащаб повече от 500 вида насекоми, акари и паяци са развили известна степен на резистентност към репелента против насекоми. В резултат на това репелентът против насекоми, който някога е бил ефективен, може вече да не е в състояние да контролира резистентна популация.

Сред многобройните тестове, измервания, анализи и проучвания за оценка, които предоставя за бизнеси в различни сектори, нашата организация също така предоставя услуги за тестване, дефинирани в стандарта „FORD DVM-0039-MA Устойчивост на насекоми“, с обучен и експертен персонал и напреднали технологични оборудване.