Стандартът „Volvo STD 429-0001 Миризма на тапицерски материали в превозни средства - Органични вещества“, разработен от автомобилната компания Volvo, описва процедура за оценка на миризмата под влияние на температура и влажност. Тази процедура се извършва върху материалите в интериора на автомобила и върху компонентите, които влизат в контакт с въздушния поток, подаван към интериора на автомобила. Изразът „мирис“ се използва, за да се обозначи склонността на даден материал да отделя летливи съединения, придружени от осезаема миризма след определен температурен и влажностен цикъл.
В тези тестове се използва нагревателна камера с циркулация на въздух в съответствие със стандарта „ISO 188 Каучук, вулканизиран или термопластичен - Изпитвания за ускорено стареене и устойчивост на топлина“. Като тестови контейнери се използват стъклени контейнери от 1 литър или 3 литра с неутрални по отношение на миризмата уплътнения и затваряния. Освен това, като тестови контейнери се използват стъклени контейнери с вместимост 1 или 3 литра с уплътнения и капаци против миризма. Обикновено се избира контейнер от 1 литър, а ако се изисква по-висока точност, се използва контейнер от 3 литра. Тази по-висока прецизност се постига и чрез участието на по-голям брой оценители. Съдовете за изпитване трябва да се почистват преди всяко изпитване.
По време на фазата на кондициониране на изпитваните образци, изпитванията на компонентите трябва да се извършват не по-рано от една седмица и не по-късно от четири седмици след датата на производство. Съхранението на компонентите от датата на производство до датата на изпитване трябва да бъде същото като съхранението на компонентите, освободени за производство (като например същата температура, влажност на въздуха и съхранение). Тестовите проби, извадени от компонентите, трябва да бъдат произведени в същия ден, в който започва процедурата по изпитване.
Количеството материал, използван в теста, е посочено в таблицата, предоставена в стандарта, и се базира на количеството, използвано в интериора на превозното средство.
Ако дебелината на материала на еднородно парче материал надвишава 20 mm, изпитваните парчета трябва да бъдат разделени така, че максималната дебелина да е 20 mm. Сандвич материалът трябва да се тества с всички компоненти на мястото си. В случай на малки части, могат да се използват няколко такива части, ако е необходимо, за да се получи необходимото количество изпитвания.
При изпитване, таблицата, предоставена в стандарта, показва количеството материал, което трябва да бъде във всеки тестов контейнер. Всеки материал се тества при две условия, т.е. в тестови съдове със и без вода. Всеки оценител трябва да има достъп до собствения си контейнер.
За изпитване се използват два съда за изпитване, съдържащи изпитвани образци. Едната е 50-литрова тестова чаша, съдържаща 1 мл дейонизирана вода (или 150-литрова тестова чаша, съдържаща 3 мл дейонизирана вода). Другият е 1-литрова тестова чаша (или 3-литрова тестова чаша) без вода. Ако в съда за изпитване има вода, пробите трябва да бъдат разположени така, че да се предотврати директен контакт с водата.
В допълнение към съдовете за изпитване, съдържащи тестовите образци, съд за изпитване с вместимост 1 литър трябва да се напълни с 50 ml дейонизирана вода (наричано нулев тест). Водата за нулев тест трябва да е от същия източник като останалата тестова вода.
След това съдовете за изпитване се затварят плътно с капачки и се поставят в нагрятата нагревателна камера, където се държат 24 часа плюс/минус 1 час. Освен ако не е посочено друго, в нагревателната камера трябва да се поддържа температура от 40 градуса плюс/минус 1 градус.
За нетъкани панелни покрития и материали, съдържащи лепила или свързващи вещества, може да се използва температура от 70 градуса плюс/минус 1 градус.
Оценката трябва да се направи веднага след като съдовете за изпитване бъдат извадени от нагревателната камера. За валидиране на изпитването се изисква клас 1 за изпитвателния съд, съдържащ само вода.
В случай на тестване при доставка, оценката трябва да се извърши от поне трима оценители. Ако индивидуалните оценки се различават с повече от две оценки, трябва да се проведе друг тест с поне петима оценители. В случай на несъгласие, тестовете винаги се провеждат с поне петима оценители.
Всеки оценител посещава специфична програма за обучение, за да усъвършенства способността си да оценява миризми. За да поддържа тази способност, оценителят преминава редовно обучение поне веднъж месечно.
Следните изисквания се отнасят за оценителите: те трябва да са непушачи, да имат нормално обоняние и да нямат нарушена обонятелна способност по време на теста.
Оценката на миризмата се прави за всички възможни варианти по степенна скала от 1 до 6, където са възможни и половин степен.
Скалата на степените е следната:
Характеристиките на миризмата се определят чрез закръгляване на резултата до най-близката половин степен, като се позоваваме на използваната процедура за изпитване и варианти, като например средноаритметичната стойност на отделната степен.
Нашата организация разполага със силен екип, който следи отблизо развитието в областта на науката и технологиите по света и непрекъснато се усъвършенства. Сред многобройните тестове, измервания, анализи и оценки, извършвани за компании в различни сектори, има и услуги за тестване в съответствие със стандарта „Volvo STD 429-0001 Миризма на тапицерски материали в превозни средства - Органични вещества“.
Можете да ни помолите да попълним формуляра, за да получим среща, да получим по-подробна информация или да поискаме оценка.
