Стандартът „MBN 10518 Спецификации за изпитване за осигуряване на адхезия на монтажни връзки“, разработен от групата Mercedes-Benz, се основава главно на стандарта „ISO 9142 Лепила – Ръководство за избор на стандартни лабораторни условия на стареене за изпитване на залепени съединения“, разработен от Международната организация по стандартизация (ISO). Този международен стандарт обхваща лабораторни условия на стареене, при които лепилните съединения могат да бъдат изложени на различни въздействия на околната среда, независимо дали са климатични или химични, и се използва за оценка на ефектите от тези въздействия върху определени свойства.
Адхезивното залепване е процес, при който свързването между две или повече части се постига чрез втвърдяване или втвърдяване на неметален адхезивен материал, поставен между взаимосвързаните повърхности на частите. Съединените повърхности не се стопяват, но могат да се нагряват.
Условията на стареене се прилагат за свързани сглобки и могат да се използват за създаване на набор от тестове за оценка на лепило. Резултатите, получени с помощта на процедурите, описани в този стандарт, може да не са валидни за определяне на експлоатационния живот на залепен възел, тъй като няма пряка връзка между резултатите от изпитването и поведението на залепения възел за определен период от време при условия на експлоатация. Въпреки това, за определени специфични приложения, опитът с процедурите може да позволи установяването на корелация. Условията на стареене за предпочитане трябва да бъдат свързани с конкретното приложение на лепилото.
Стандартът MBN 10518 § 6.7 се фокусира върху променливо стареене в горещ климат. Термичното стареене е дългосрочен и необратим процес, който засяга структурата, състава и морфологията на различни съединения при високи температури, срещани при експлоатационни условия. Това явление е резултат от комбинация от механичен стрес и химични промени, като окислението, предизвикано от атмосферния кислород, е основен допринасящ фактор. Високите температури причиняват скъсване на вериги в дълги вериги, особено в пластмасови материали, причинявайки взаимодействия между полимерните вериги и последващо намаляване на дължината на веригата, което променя молекулното тегло и разпределението. Тези промени влияят неблагоприятно върху свойствата на полимера, включително намалена пластичност, крехкост, креда, обезцветяване, напукване и промени в други желани физични свойства.
Адхезионните сили обикновено се основават на физически взаимодействия, като например взаимодействия между полярни или поляризуеми групи, водородни връзки или сили на ван дер Ваалс. При свързване на пластмаси, особено с лепила на основата на разтворители, дифузионните процеси също могат да играят роля. В този случай пластмасата върху повърхността на субстрата се разтваря от разтворителя, присъстващ в лепилото. Това води до повишена мобилност на полимерните вериги на пластмасата, което от своя страна позволява на адхезивните вериги да проникнат. В резултат на това възникват допълнителни взаимодействия между полимерните вериги на лепилото и субстрата. След изпаряване на разтворителя се образува твърдо съединение. Химичните връзки също са важни при определени комбинации лепило/субстрат, например при свързване на стъкло със силиконови лепила, дърво с полиуретанови лепила и алуминий с епоксидни лепила. Химичното свързване води до значително по-висока адхезия от физическото свързване. Освен това, проникването на течното лепило в субстратите може да осигури допълнителна адхезия след втвърдяване.
Постигането на адхезия между лепилото и субстрата не само изисква лепило с подходящ състав за субстрата, но също така поставя високи изисквания към повърхността на субстрата. Поради късия диапазон на адхезионните сили, естеството на повърхностния слой на субстрата е много важно. Тя трябва да бъде прикрепена достатъчно плътно към тялото на субстрата. Например много лепила залепват добре върху корозирала стоманена повърхност. Въпреки това, корозионният слой (ръжда) не е плътно свързан със субстрата. При натоварване може да възникне повреда в износения материал или между слоя ръжда и неизносената стомана. Същото важи и за продуктите с покритие. Лепилото трябва да осигури адхезия към покритието. Покритието също така трябва да се свързва достатъчно плътно към основата.
Стандартът MBN 10518 осигурява често прилаган метод за изпитване за определяне на якостта на сцепление на различни монтажни връзки.
Сред многобройните тестове, измервания, анализи и проучвания за оценка, които предоставя за бизнеса в различни сектори, нашата организация също така предоставя услуги за сертифициране и тестване, определени в стандарта „MBN 10518 Тестови спецификации за осигуряване на адхезия на монтажни връзки“, с обучен и експертен персонал и съвременно технологично оборудване.
Можете да ни помолите да попълним формуляра, за да получим среща, да получим по-подробна информация или да поискаме оценка.
