Стандартът „Volvo STD 423-0030 Метод за изпитване - Устойчивост на надраскване - Писалка Erichsen - Органични материали“, разработен от автомобилната компания Volvo, описва метод за изпитване за определяне на устойчивостта на пластмаси, бои и подобни продукти на надраскване с твърд, остър предмет.
Този стандарт замества публикувания по-рано стандарт STD 1024,3113, с изключение на добавянето на калибриране чрез изпитване на опън.
Основното оборудване, използвано в тестовете, е:
Този стандарт се отнася предимно до използването на игла 2.
Твърдомер, който отговаря на тези изисквания, е Erichsen Härteprüfstab 318.
Към твърдомера се прилага натоварване, държан под прав ъгъл спрямо материала. След това твърдомерът се натиска надолу, докато втулката му не се докосне до материала. Ако материалът издържи натоварването, иглата остава натисната по време на теста за надраскване. Обратно, ако материалът не издържи натоварването, силата на пружината кара иглата да се натисне в материала, създавайки надраскване по време на теста.
Калибрирането се извършва чрез притискане на твърдомера към тарелката на лабораторна везна. Иглата трябва да бъде закрепена към приспособление, за да се улесни отчитането, когато се движи спрямо втулката. Твърдомерът не трябва да може да се плъзга в приспособлението. Натоварването, приложено към твърдомера, трябва да се сравни с показанието, получено от лабораторната везна. Натоварването върху твърдомера е дадено в нютони. Това означава, че показанието на лабораторната везна трябва да се умножи по 9,81. Резултатът е силата, упражнявана от твърдомера при зададената стойност. Калибрирането трябва да се извърши с три различни товара за всяка пружина. Калибрирането не може да се извърши чрез ръчно държане на твърдомера.
За калибриране може да се използва тестер за опън. Това устройство се използва за преместване на твърдомера спрямо плоска стоманена повърхност. Твърдомерът е прикрепен към машината за изпитване на опън и силата се измерва непрекъснато по време на изпитването. Когато примката около иглата докосне плоската стоманена повърхност, силата се увеличава, създавайки коляно на графиката. Резултатът от изпитването е резултатът, измерен в точката на скъсване (коляно) на графиката. Натоварването, приложено към твърдомера, се сравнява с резултата, получен от измервателното оборудване в тестерa за опън. Калибрирането се извършва при три различни натоварвания за всяка пружина. Когато тестерът за твърдост не се използва, върху пружините не се прилага натоварване.
За предпочитане е изпитваното парче да е готова част. Ако това не е възможно, например при боядисани корпуси, изпитваните парчета трябва да бъдат изработени. Тези изпитвани парчета трябва да бъдат произведени при същите условия, както тези, използвани за готовите части. Изпитваното парче трябва да има дължина, която позволява изпитването. Ако материалът, който ще се изпитва, се нанася върху основата с четка, устойчивостта на надраскване трябва да се тества под прав ъгъл спрямо посоката на четката.
Преди изпитването, изпитваното парче трябва да се кондиционира в продължение на най-малко 24 часа при температура 23°C (75°F) плюс или минус 2°C и относителна влажност 50% (75°F) плюс или минус 5% (5%). В някои случаи, когато парчето се съхранява при екстремни условия на околната среда, са необходими допълнителни параметри за кондициониране. Те трябва да бъдат документирани в протокола.
Изпитването се провежда при същите условия като кондиционирането. Твърдомерът трябва да се държи перпендикулярно на материала по време на изпитването. Връзката на твърдомера трябва да е в пълен контакт с материала, без да се прилага прекомерен натиск, за да се избегне надраскване на материала. За предпочитане е да се използва игла размер 2.
Измерванията трябва да се извършват три пъти за всяко изпитване. Дължината на изпитването трябва да се регулира според текстурата на повърхността. Ако е възможно, трябва да се избере дължина на измерване между 20 мм и 40 мм. Минималната допустима дължина обаче е 5 мм. Скоростта на подаване трябва да бъде приблизително 10 мм/сек. Описаният метод на изпитване може да се извърши по два начина:
Метод А може да се използва при входна инспекция, докато метод Б може да се използва при разработване на продукти.
Устойчивостта на надраскване на даден материал показва минималното натоварване, при което се получава трайна драскотина. По време на разработването на продукта, устойчивостта на надраскване трябва да се отчита като средна стойност от три теста. Тъй като някои материали могат да се възстановят, оценката трябва да се направи 30 минути след приключване на теста.
Накратко, този стандарт е предназначен да оцени устойчивостта на органичните покрития (като боя върху части на превозни средства) на драскотини, причинени от остър инструмент, като индикатор за износване в реални условия.
Този стандарт се счита за важен поради следните причини:
Нашата организация, която от години подкрепя бизнеса във всички сектори чрез широк спектър от дейности по тестване, измерване, анализ и оценка, разполага със силен екип от служители, които следят отблизо световните развития в науката и технологиите и непрекъснато се усъвършенстват. В този контекст, ние също така предоставяме услуги по тестване в съответствие със стандарта „Volvo STD 423-0030 Метод за изпитване - Устойчивост на надраскване - Писалка Erichsen - Органични материали“.
Можете да ни помолите да попълним формуляра, за да получим среща, да получим по-подробна информация или да поискаме оценка.
